— Мисля, че трябва да си поръчаш още едно уиски — каза Ричър.
— Разбира се, че трябва! Чакай малко. Защо?
— Притчард е мъртъв.
— Така ли? Кога?
— Разбрахме днес следобед.
— Разприказвал ли се е?
— Не е ясно.
Нилсън махна с ръка на сервитьорката да дойде.
Смит отпи от чашата си и каза:
— Оттук произтича и още нещо. Можем да забравим идеята да говорим със Сюзан Каслуга. Тя или знае всичко, или не знае нищо. Но дори знае, няма да ни каже нито дума. Не и след като главата на съпруга й е на дръвника.
Нилсън тръгна към вратата с театрална предпазливост и когато излезе навън, спря на няколко метра пред Ричър и Смит. Той се олюляваше при всяка крачка, но въпреки това се добра до хотела, без да пострада. Тримата се качиха заедно в асансьора и спряха на втория етаж. После тръгнаха по коридора — Нилсън отново крачеше отпред, а останалите го следваха. Когато стигна вратата на своята стая, той извади ключа. И го изпусна. Ричър понечи да се наведе, но Нилсън го спря.
— Върви, върви — каза му той. — Това е само една врата. Ще се справя с нея.
Смит влезе в стаята си, а Ричър продължи към своята. Свали си якето и го остави на закачалката. На вратата се почука. Леко, но настойчиво. Ричър се обърна, погледна през шпионката и отвори. В коридора стоеше Смит. Беше боса. В едната си ръка държеше ключ, в другата — пистолет.
— Стаята ми е претърсвана — заяви тя. — А твоята?
Ричър я покани да влезе и се огледа. Сакът му стоеше на пода под закачалките. Може би на два-три сантиметра по-близо до вратата, отколкото го бе оставил. Резервните му дрехи лежаха на второто легло. Може би не толкова добре подредени, колкото ги бе оставил. В банята четката му за зъби стоеше на мястото си в чашата до мивка. Но се бе наклонила леко, а той винаги я оставяше вертикално.
— Предполагам, че някои неща са разместени — каза Ричър. — Но не съм сигурен, че става въпрос за претърсване. Възможно е да е работа на чистачките.
Смит поклати глава.
— Не и в моя случай. Разместени са неща в куфара ми. Не е случайно.
— Не си ли разопаковала багажа си?
— Събирам го всяка сутрин. За мен това е стандартна процедура. Наложи ли се да замина по спешност, просто грабвам сака или куфара и тръгвам. Не губя време.
Ричър сви рамене. Той знаеше, че в стаята му няма нищо ценно, за чиято загуба да съжалява.
— Провери ли Нилсън? — попита той.
— Дойдох първо при теб — поклати глава Смит.
Двамата забързаха по коридора и Ричър почука на вратата на Нилсън. Никой не отговори. Ричър почука отново, този път по-силно. Отново не получи отговор. Накрая Ричър затропа толкова силно, че не би се изненадал, ако някой гост на хотела излезеше от стаята си и му се скараше. Нилсън обаче не издаде нито звук.
— Какво мислиш? — попита Смит. — Дали не е изгубил съзнание?
— Възможно е — отвърна Ричър. — Но трябва да проверим. Ще взема резервния ключ от рецепцията.
Ричър се спусна по стълбите и две минути по-късно се върна пред стаята на Нилсън. В ръката си държеше ключ, закачен на огромна месингова висулка. Той отключи. Побутна вратата. И видя краката на Нилсън. Все още с обувките на тях. Краката се подаваха през прага на банята. Ричър пристъпи напред. Смит го последва. Нилсън бе проснат по лице на пода. Не помръдваше. Главата му бе до коритото на душа. Белият порцелан бе почервенял и на плочките се бе събрала локвичка кръв. Сякаш Нилсън бе сложил глава върху алена чиния. Ричър се наведе и допря два пръста до каротидната му артерия. Задържа ги там цяла минута, след което се обърна към Смит и поклати глава.
— Сериозно? — Лицето й бе пламнало от гняв. — В деня, в който Нилсън открива кой всъщност е ръководел секретна правителствена програма, изведнъж се спъва и умира? За толкова глупави ли ни смятат?
Смит приклекна и отметна кичур коса, покрил едното отворено безжизнено око на Нилсън. Гласът й прозвуча изненадващо тихо, сякаш самообладанието щеше да й изневери всеки момент:
— Знаеш ли, това е по-лошо. Сталин е бил прав. Смъртта на хиляди души в Индия не означава нищо в сравнение със смъртта на един-единствен човек, когото си познавал.
Ричър си мислеше за нещо друго. За това, че убиецът явно се бе спотаил в стаята, когато Ричър бе пожелал на Нилсън лека нощ. Сбогом, както се бе оказало. Ричър щеше да открие кой е изпратил убиеца. И когато се срещнеше с него, нямаше да му се размине само с удар по главата.
Ричър и Смит излязоха от банята и затвориха вратата към коридора. Не искаха някой случайно да види тялото на Нилсън.