— Какво смятате, че се е случило снощи?
— Аз ли? Обир, при който се е объркало нещо. Често се случва в хотелите. Вижте как са разположени стаите. Крадецът е започнал от моята. Не е открил нищо интересно и е продължил към тази на Смит.
— В моята също няма ценни вещи.
— Тогава крадецът се е насочил към стаята на Нилсън. Тъкмо е ровел в багажа му, когато Нилсън се е появил. Ако съдя по миризмата, Нилсън е бил пиян. Крадецът може да не е искал да го убива, а просто да го е блъснал с намерението да избяга през вратата.
Бейглин кръстоса ръце на гърдите. Ричър имаше чувството, че той не се връзва на обясненията му. Всички замълчаха в продължение на няколко секунди, след което Бейглин каза:
— Трябва да ви се извиня. Настаняването ви в един хотел, особено в съседни стаи, се оказа тактическа грешка. Изложихме ви на излишен риск. Вече взехме мерки в това отношение. Настанихме ви в нови хотели в различни части на града. Трябва незабавно да напуснете този.
— Аз нямам кола — каза Ричър.
— И този въпрос е уреден. Предполагам, че колата те очаква на паркинга. Провери на рецепцията на излизане.
— Благодаря — обади се Смит. — Каква е програмата за утре сутрин? — Тя погледна часовника си и добави: — Всъщност за тази сутрин.
— Чакам ви в обичайното време — отвърна Бейглин. — Трябва да хванем трима убийци.
Автомобилът очакваше Ричър на паркинга. Беше взет под наем. Малък форд с тесни седалки, прекалено много копчета по таблото и прекалено малко място зад волана. Дизайнерските недомислици не притесняваха Ричър. Той нямаше намерение да прекара много време в колата.
Новият хотел на Ричър нямаше нищо общо с предишния. Ако първият бе проектиран с цел да настани орди буйни хлапета от Средния запад, дошли на екскурзия в столицата, вторият бе предназначен за политическия и дипломатическия елит. Стаята му бе огромна. Всъщност беше апартамент с две стаи. Едната бе спалня и освен с легло разполагаше с голям дрешник и баня. Другата играеше ролята на хол с отделни кътове за сядане и хранене. Около мивката имаше най-различни шишета с козметични продукти, при това стандартни, а не от онези, миниатюрните, които обикновено предлагат хотелите. Все неща, които на Ричър и през ум не му минаваше да използва. Кърпите бяха огромни. Хавлиите дебели и пухкави. Декоративните възглавници бяха толкова много, че в случай на пожар Ричър можеше да ги изхвърли през прозореца и да се приземи безопасно от десетия етаж. Но той не се интересуваше от подобни неща. Просто искаше да забрави изминалия ден и на сутринта да започне на чисто.
Ричър обиколи стаите, изключи лампите, дръпна завесите и забеляза, че вратата на един малък шкаф не е затворена плътно. Оказа се, че това е минибар. На Нилсън щеше да му допадне, помисли си той и погледна вътре. Взе миниатюрна бутилчица уиски, отвори я и вдигна безмълвен тост за отишлите си без време приятели.
20
На следващата сутрин Ричър и Смит пристигнаха на паркинга пред офиса в рамките на една минута. Ричър дойде от юг, Смит от север. Двамата влязоха заедно в сградата и завариха допълнителна охрана от двама души. Край на свободното влизане и излизане, помисли си Ричър, показа служебната си карта и последва Смит по коридора и в заседателната зала. Тя седна, а той си наля чаша кафе.
— Смяташ ли, че ще изпратят някого на мястото на Нилсън? — попита Смит.
— Едва ли — отвърна Ричър. — Изпращането на нов служител на Управлението крие прекалено голям риск за Стаморан. Той е осъзнал грешката си, макар и впоследствие. Нилсън успя да стигне до истината, защото накара приятеля си да се разприказва. Този Франк никога не би разговарял с нас. Или с Уолш, който изведнъж се събуди. Стаморан вероятно е решил, че ще изглежда подозрително, ако Управлението не се включи в работната група. Някой ще попита каква е причината. Вероятно Стаморан се е надявал, че пиянде като Нилсън няма да му навреди по никакъв начин.
— Знаеш ли, това ме натъжава. Така и не ни остана време да опознаем Нилсън по-добре. Той беше способен агент. Беше очевидно. Дори когато беше пиян. Едва ли е започнал да пие толкова много в самото начало на своята кариера. Черният му дроб не би издържал. Ако не го бяха убили, сигурно щяха да го изритат от Управлението. Явно е преживял нещо… нещо силно травмиращо. Жалко, че не се сближихме, за да сподели какво се е случило.
Ричър замълча.
Смит потисна прозявката си и попита:
— Наспа ли се?
— Можех да поспя още малко.
В интерес на истината, Ричър бе затворил очи минута след като главата му бе докоснала възглавницата, и не бе помръднал минута преди да дойде време за ставане. И все пак той бе научил през годините, че обикновено хората не очакват утвърдителен отговор на този въпрос.