— Не можах да мигна — въздъхна Смит. — Капнала съм от умора. Положението е много зле, Ричър. Смъртта на Нилсън, Чарлс Стаморан, „Тифон“, хилядата трупа. Непрекъснато си мисля какво ще правим.
— Ще направим това, което бихме направили при всяко друго разследване за всяко друго престъпление. Ще проследим уликите. Ако те докажат вината на Стаморан, тогава ще му повдигнем обвинение.
— Но той е министър на отбраната!
— Както казах на Сарбоцки, това е Америка. Законът важи с еднаква сила за всички, включително за Стаморан.
— Много е трудно да обвиниш в престъпление министъра на отбраната.
— Което означава, че трябва да подходим по-умно.
— Някакви идеи?
— Инстинктът ми подсказва, че причината за смъртта на Нилсън е разговорът му с някого в ЦРУ. Вероятно Нилсън е споменал „Тифон“. Попитал е дали подобен проект е съществувал някога. Дали има доказателства. Попитал е кой е ръководил програмата. И някой от неговите въпроси е докоснал оголен нерв. Виждам три възможни варианта. Първи, човекът, с когото е разговарял Нилсън, лично му е видял сметката. Втори, той е изпратил някой друг да свърши работата. И трети, предал е въпросите на Нилсън на друг човек, който на свой ред е уредил убийството.
— И Стаморан се вписва в третия сценарий?
— Точно така.
— Как ще го докажем?
— Първо ще открием с кого е разговарял Нилсън. Ще се свържа с хората, с които той се е срещнал. Ще им кажа, че съм работел с Нилсън и знам това, което е знаел и той. И ще изчакам някой да започне да дебне около хотелската ми стая. Но вместо да се оставя да ме просне на пода в банята, ще го принудя да ми каже име. И ще продължа в същия дух, докато стигна до върха на хранителната верига. Вече знаем на кого е звънял Нилсън от хотела. Трябва ни списък на обажданията му оттук, от офиса. Мислиш ли, че Бюрото може да ни го осигури?
Смит се пресегна и взе телефона, който стоеше по средата на масата. Тя набра някакъв номер, продиктува няколко кратки инструкции, които Ричър не разбра, тъй като те се състояха предимно от жаргонни думи и съкращения, и затвори.
В мига, в който Смит побутна телефона обратно на мястото му, вратата се отвори. Влезе Гари Уолш. Лицето му бе зачервено. Той се насочи към обичайното си място до прозореца, след което се извърна и запристъпва неловко на място.
— Чух за случилото се — каза Уолш. — Много съжалявам. Предполагам, че бяхте започнали да се сближавате. Ако мога да направя нещо…
Вратата се отвори отново. На прага се появи охранителят, който ги бе посрещнал първия ден.
— Съобщение от господин Бейглин. Той няма да може да се види с вас тази сутрин. Каза, че знаете какво да правите.
Уолш изчака вратата да се затвори и седна на мястото на Бейглин.
— Случилото се с Нилсън свързано ли е с причината да пропусне вчерашната среща? — попита той.
Ричър и Смит се спогледаха.
— Знам, че нямате причина да ми вярвате, но ви уверявам, че можете да ми се доверите. Не се включих активно в работата на групата, тъй като преосмислях някои неща. Сега обаче искам да се реванширам. Моля да ми го позволите. Мога да ви помогна.
Ричър не каза нищо. Смит заби поглед в масата.
— Ричър? — продължи Уолш. — Познавам брат ти. Или по-скоро, познавах брат ти. Той ще гарантира за мен. И, Амбър? Преди две години моят екип извърши финансово проучване по молба на Фил. Той ми каза…
— Нилсън отиде на среща със свой познат. Не го дочакахме и си тръгнахме. Когато се прибрахме в хотела след вечеря, установихме, че стаите ни са претърсвани. Отидохме при Нилсън и го открихме мъртъв. Някой се бе опитал да създаде впечатлението, че Нилсън се е спънал и паднал, но ние не се връзваме на такива неща.
— Тази среща с проекта ли е била свързана?
Смит не отговори, а продължи да се взира в стената.
— Така изглежда — каза Ричър.
— В такъв случай ченгетата ще претупат разследването. Ще се опитате ли сами да откриете убиеца на Нилсън?
Ричър кимна.
— Постигнахте ли някакъв напредък?
— Разполагаме със списък на телефонните номера, на които Нилсън е звънял от хотела.
Ричър обясни своята теория, че Нилсън е провокирал паника в Лангли, затова трябва да открият с кого е разговарял.
— Мога ли да видя списъка? — попита Уолш. — Аз съм специалист по числата дори да нямат доларови знаци отпред.
Смит отново не реагира, но Ричър я побутна с лакът. Тя се сепна.
— Извинявай. Какво има?
— Покажи на Уолш номерата от хотела — каза Ричър.
Смит връчи на Уолш страницата, която рецепционистката от хотела бе разпечатала, след като бе видяла значката й.
Уолш огледа списъка за минута, след което каза:
— Добре… Един номер се появява няколко пъти. Този с четирите нули накрая. Това е централа. Лангли? А онези, които се различават само по последните четири цифри? Вътрешни номера с директно избиране. Те също би трябвало да принадлежат на Лангли. Няколко външни номера. Не знам. Приятели може би? С изключение на този. 1-800-266-9328. Нилсън е звънял два пъти. — Уолш се ухили и поклати глава. — Явно е бил превъзбуден.
— Нищо не разбирам — призна Смит. — Какво значение има?
— Предполагам, че ако заместим числата със съответните букви… — започна Уолш.
Ричър направи това наум.
— 1-800-BOOZE 2 U. Доставка на алкохол по домовете. Магазините за алкохол по Източното крайбрежие искрено ще оплакват Нилсън.
— В какъв свят живеем само! — възкликна Смит. — Добре. Трябва да се съсредоточим върху номерата в Лангли. Но как ще определим кои са важни и кои не? Освен това каква полза от номера на централата, ако не знаем с кого се е свързал?
— Щеше да е добре да знаем дали е получил обратно обаждане от някой от тези номера. Това би предполагало двупосочна комуникация, а не кратък разговор или оставяне на съобщение на телефонния секретар. Подобна информация не можем да получим от хотела. Обажданията от стаите минават през автоматична централа. Какво пък, ФБР е в състояние да помогне в това отношение.
Смит взе отново телефона и проведе нов разговор. Когато затвори, каза:
— Колегите работят по въпроса, но ще отнеме време. Какво друго можем да направим, докато чакаме? Да провокираме паника? Да ги накараме да изпратят нов убиец? Стига да нямаш нищо против, Ричър.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — отвърна Ричър. — Да го изпращат още сега.
— Мисля, че можем да направим нещо — обади се колебливо Уолш. — Шансовете са малки, но не пречи да опитаме. Някой знае ли дали Нилсън беше от хората, които веднага трият съобщенията, щом ги прочетат?