3
Телефонът иззвъня точно в 21:00 ч. източно стандартно време. Или в 20:00 ч. централно стандартно време, откъдето всъщност бе осъществено повикването.
Някой веднага вдигна слушалката.
Мъжът, който бе позвънил, заяви:
— Още един смъртен случай. Кийт Бриджман. Множество травми в резултат на падане от прозореца на болничната му стая. „Юнайтед Медикъл“, Чикаго. Дванайсетият етаж. Бриджман се възстановявал от прекаран инфаркт. Новината не се е разчула, но и това ще стане скоро. Лекарите са минали на визитация два часа преди инцидента. Всичко изглеждало наред. Не е имал посетители, не е получавал обаждания, не е контактувал с външния свят. Според полицията вероятността да става въпрос за убийство или нещастен случай е петдесет на петдесет. Изглежда, че Бриджман сам е отключил прозореца — намерили са ключа в джоба му, но не е оставил писмо. Това е засега. Още информация в осем.
— Разбрано — каза мъжът на другия край на линията и затвори телефона.
Въпросната телефонна линия не съществуваше. Поне официално. Тя бе част от една от т.нар. мрежи фантоми на Пентагона. Броят им в сградата се измерваше със стотици. Може би с хиляди. Обажданията, които минаваха през тях, не се регистрираха. Нито входящите, нито изходящите. Разговорът, проведен току-що, не можеше да бъде проследен. И не можеше да бъде свързан със следващия разговор, проведен по същата мрежа. Въпреки това служителят от Пентагона отиде до външния кабинет. Старите навици умират трудно. Той избра друг апарат и набра номера, който помнеше наизуст. Който не бе записал никъде. И който не съществуваше. Поне официално.
Обаждането на служителя от Пентагона бе прието в кабинета на къща, разположена в Джорджтаун, на около седем километра от военното министерство. Телефона вдигна Чарлс Стаморан. Министърът на отбраната на Съединените американски щати.
Служителят предаде съобщението, което бе получил преди минута. Дума по дума. С напълно неутрален тон. Без да обобщава. Без да редактира. Стаморан настояваше съобщенията да му бъдат предавани именно по този начин.
— Разбрано — каза той, когато служителят замълча. — Изчакай една минута.
Стаморан остави слушалката върху протрития кожен плот на бюрото, отиде до прозореца и надзърна между затворените пердета. Погледът му се понесе към моравата и езерото отвъд стената, осеяна с безброй датчици и скрити камери. Той анализира информацията, която бе чул току-що. Като министър, получаваше безброй доклади, съдържащи огромна по обем информация. Непрекъснато. Това беше част от работата му. Един от въпросните доклади включваше актуален списък на починали наскоро важни личности. Чужди политици. Военни. Както от съюзнически, така и от враждебни държави. Терористи. Най-различни хора, чиято смърт бе в състояние да наруши геополитическото статукво. С две думи, скучна работа. Но една от привилегиите на поста му позволяваше да добави няколко имена в списъка, наблюдаван от разузнавателните служби. Нищо официално. Просто хора, към които Стаморан проявяваше личен интерес. Един от хората в този списък се казваше Оуен Бък. Той бе починал от рак преди четири седмици. В това нямаше нищо подозрително. Смъртта му беше напълно естествена. Но после бе починал още един човек от списъка. Вариндер Сингх. Електрически удар във ваната. Малък касетофон паднал във водата. Кабелът бил включен в мрежата. А сега бе умрял Кийт Бриджман. Още едно име от списъка. Вероятността за насилствена или случайна смърт била петдесет на петдесет. Твърде много съвпадения, които Стаморан не би могъл да пропусне. В никакъв случай.
Той се върна до бюрото и вдигна слушалката.
— Ще ти дам три имена. Джефри Браун. Майкъл Раймър. Чарли Адам. Те вече са в моя списък. Искам да ги поставите под наблюдение. Денонощно. Веднага. Изпратете най-добрите си хора. Дори само някой да ги погледне накриво, искам да се озове зад решетките, преди те да успеят да мигнат. И никой не бива да има достъп до задържания, докато не изпратя човек да го разпита.
— Скрито наблюдение, сър? Или хората ни могат да се свържат с обектите? Да ги уведомят какво правят?
— Скрито. От дистанция. Това са бивши служители на Управлението. Разберат ли, че имаме основания да ги наблюдаваме, ще изчезнат по-бързо от политик, на когото се налага да изпълни предизборно обещание.