— Изчакайте тук — каза мъжът. — Ще ви донеса комплект документи, в който е описано всичко. Можете да го вземете у дома и ако отговаряте на изискванията, ще задействаме процедурата.
Вероника прегледа страниците, забодени на дъската. По-голямата част от информацията бе тривиална или официална, друга — отдавна остаряла. Но това, което я интересуваше, бе тук. Списък с адресите, свързани със сигнали за стрелба. Те бяха общо четиринайсет и всеки от тях бе маркиран по определен начин. Целта бе да се предупредят противопожарните екипи да внимават, когато се отзовават на повиквания в района. Да повикат полицейски патрул при първия признак за неприятности. Вероника сравни адресите и запамети трите с най-много отметки.
Мъжът се върна и връчи на Роберта купчинка страници, преснимани на ксерокс.
— Желая ви успех! — каза той, но не се задържа и секунда повече.
Жената също. Двамата се насочиха към линейката. Там, където бе отишла Вероника. Всъщност тя още бе там.
— Един момент! — възкликна Роберта и пристъпи напред. — Това е невероятно! Благодаря ви! Позволете да попитам още нещо? Трябва ли да пробягам една миля за определено време или да вдигна някаква тежест?
Вероника се просна на земята и се претърколи под линейката.
— Всичко е вътре — каза мъжът, без да спре.
Жената също не забави крачка.
Вероника се появи откъм близката страна на линейката. Скочи и се огледа да не би някой да я е забелязал. А после дръпна сестра си и двете тръгнаха към шевролета.
— Това е грешка! — заяви Уолш. — Трябва да е грешка! Чарлс Стаморан?
Смит поклати глава.
— Няма никаква грешка. Моят човек провери три пъти. Номерът е на Стаморан. Не може да има никакво съмнение. Колегата провери дали не става въпрос за друг Чарлс Стаморан.
— Не мога да повярвам!
— Не искаш да повярваш — поправи го Ричър. — Има разлика.
— Министърът на отбраната е поръчал убийство? Това е абсурдно!
— Така ли? Защо? Нима само хора с определени професии или позиции могат да бъдат убийци? Цял живот ловя убийци. Повярвай ми, сред тях има всякакви хора, абсолютно всякакви.
— Наистина ли вярваш, че Стаморан е замесен?
— Вярвам, че е възможно. Имаме съвсем ясна поредица от събития. Нилсън позвънил на Джон Смит, за да разбуни кошера, или да раздруса дървото, както сам се изрази. После въпросният Джон Смит направил опит да се свърже с Нилсън, но погрешка набрал факса му. В крайна сметка Джон Смит позвънил на Стаморан, в резултат на което Нилсън бе убит. Джон Смит предал нагоре по веригата информацията, която научил от Нилсън, и Стаморан решил да не поема никакви рискове. И това е съвсем логично решение за един министър на отбраната. Човек не се издига до този пост, ако не е в състояние да взема безскрупулни решения.
— Но ти…
Телефонът на Смит иззвъня. Тя отговори, изслуша съобщението и възкликна:
— Защо? — А после добави: — Глупости! Все някой трябва да е в състояние да го направи! — И завърши с думите: — Добре. Благодаря за усилията.
— Това не звучи окуражаващо — отбеляза Уолш.
— Обади се колегата, който се зае с телефонните разговори — обясни Смит. — Не можем да получим никаква информация за входящите и изходящите обаждания от тези офиси. Телефоните били част от някаква специална мрежа на Министерството на отбраната и ние нямаме достъп до данните за трафика.
— В такъв случай ни остава само една следа.
— Повече не ни трябват — обади се Ричър. — Стига да е вярната следа.
— Часовете съвпадат — каза Смит. — Маршрутът на Нилсън, изпитият алкохол… всичко се връзва.
— Има само един начин да разберем. — Ричър се пресегна, взе телефона и започна да набира някакъв номер. — Сега е мой ред да разбуня кошера.
Роберта Сансон пристигна на първия адрес, който Вероника бе открила сред документите в онази линейка в пожарната. Тя паркира до тротоара, но не изключи двигателя. На търсения номер я очакваше тясна зелена врата, разположена откъм дългата страна на едноетажна тухлена сграда. Други врати или прозорци нямаше. Не се виждаха следи от каквато и да било дейност. Не и по това време на денонощието.
— Свърталище на комарджии? — предположи Роберта.
— Най-вероятно — съгласи се Вероника. — Не ми харесва. Входът е само един. Не можем да видим какво има вътре. Предлагам да го пропуснем.