— Съгласна.
Роберта потегли и продължи към втория адрес в списъка. Когато пристигна, веднага разбра защо на това място редовно има престрелки. Прозорците на въпросната къща бяха покрити с черна боя от вътрешната страна. До предната врата бе оставена купчина пластмасови бутилки. Празни чували от котешки тоалетни. Камара очукани кофи. И въпреки че не излязоха навън, а останаха в колата, сестрите доловиха остър мирис на амоняк. В тази къща имаше цех за производството на метамфетамини. Това бе очевидно. Съседните къщи вероятно бяха играли същата роля, преди да бъдат опожарени до основи.
По-малко от минута след като шевролетът спря на адреса, от една къща отсреща излезе мъж. Той бе висок, слаб, с джинси, бейзболно яке и шапка на „Ню Йорк Метс“. А също и с маратонки, които някога, много отдавна са били бели. Мъжът крачеше бавно. Вероника отвори тихо своята врата и се измъкна навън. Мъжът изобщо не я забеляза. Погледът му бе вперен в Роберта. Той спря едва когато стигна на сантиметри от прозореца й. Тя го свали с четири-пет сантиметра.
— Изгуби ли се, момиченце? — ухили се мъжът.
— В какъв смисъл? — попита Роберта. — Духовен? Географски?
— Какво?
— Не съм се изгубила. Идвам тук по работа.
— И каква работа може да имаш тук?
Роберта кимна към къщата.
— Мисля си, че там някой приготвя нещо.
— Ченге ли си?
— Аз съм точно обратното на ченге.
— Каквато и да си, не те харесвам. Време е да си тръгваш.
— Но аз дойдох току-що. Кварталът изглежда толкова очарователно.
— Тръгвай си!
— Ами ако не искам?
Мъжът се изправи и разтвори якето си. От двете му страни бяха затъкнати два пистолета с ръкохватките напред, така че да може да кръстоса ръце пред тялото си и да ги извади едновременно.
Роберта повиши леко глас и възкликна:
— Два пистолета, а? Явно кварталът не е толкова хубав.
— Тръгвай… — започна мъжът.
Вероника излезе иззад шевролета и пристъпи към мъжа. Лявата й ръка бе протегната встрани от тялото. Китката й се въртеше във въздуха. Тя стискаше стоманен ключ за смяна на гуми. Вероника съкрати разстоянието между двамата, стъпи здраво на земята и замахна, като дори завъртя тялото си в кръста, за да придаде допълнителна сила на удара. Плоският край на инструмента се стовари върху слепоочието на мъжа. Главата му клюмна встрани. Очите му се подбелиха. Коленете му омекнаха. Той се свлече на тротоара право в краката на Вероника. Тя се наведе и взе пистолетите му. Провери джобовете му за резервни пълнители. Взе и двата, които откри, и се качи в колата.
— Свършихме едно добро дело, време е да отидем на пазар. Ще ни трябват дрехи и радиостанции. И още няколко неща, в случай че тя се заинати.
Ричър и Уолш бяха още в кабинета на Смит, когато пейджърите им запиукаха едновременно. Тримата прекосиха коридора и влязоха в заседателната зала. Кристофър Бейглин вече седеше начело на масата. Ричър и Смит заеха местата си. Уолш се запъти към прозореца. Всички се стараеха да не поглеждат към празния стол на Нилсън.
— Съжалявам, че ви изоставих тази сутрин — започна Бейглин, — но сте наясно, че се налагаше да уредя някои неща. Вярвам, че въпреки всичко денят ви е бил ползотворен. Какво имате да докладвате?
Ричър не разполагаше с нищо ново. Смит поклати глава. Уолш обаче вдигна ръка и каза:
— Разполагам с нова информация относно Невил Притчард. Знам как е натрупал парите си. Наложи се да се върна доста назад във времето, но в крайна сметка се добрах до истината. Открих множество счетоводни записи за покупко-продажба на големи количества чуждестранна валута.
— Обясни, моля, за какво става въпрос — нареди Бейглин. — И какво го прави толкова важно? Представи си, че не разбираме нищо от финанси.
— Нарича се схема със заеми в чужда валута. Наименованието не е особено атрактивно, но същността й е изключително ефективна. Тя позволява тайното прехвърляне на големи финансови обеми, а печалбите от нея са напълно законни.
— Нещо като контрабанда на валута и пране на пари? Но едновременно, така ли? — попита Ричър.
— Нещо подобно, но законно. Все пак подобна схема изисква определени умения. Човек трябва да е в състояние да предвиди коя валута ще изгуби значителен процент от стойността си. Ето как работи. Представете си, че съм купил венецуелски боливари на стойност един милион долара, които впоследствие давам назаем на Ричър. Той може да ги продаде на мига и да получи един милион. Нали така?
Никой не възрази.
— Представете си обаче, че валутният курс на боливара падне с двайсет процента. Ричър ще може да купи същото количество боливари, които е продал, но сега това ще му струва само осемстотин хиляди долара. Той ще може да ми върне боливарите и да погаси напълно заема. В същото време ще му останат двеста хиляди. Съгласни ли сте?