— Мисля, че да… — каза Смит.
— Гениално! — възкликна Бейглин.
Ричър остана безмълвен.
— Така Ричър не само ще спечели двеста хиляди долара, но те ще бъдат чисти. Той ги е спечелил посредством напълно законна валутна сделка. Всички документи ще потвърдят това. Подобни схеми са сред най-предпочитаните при легализиране на доходи от наркотици или оръжия.
— И Притчард е правил това? — попита Бейглин. — Сигурен ли си?
— Да, Притчард го е правил. Започнал е още през седемдесетте. И, да, сигурен съм.
— А някой от останалите учени?
— Не успях да открия нищо.
— Продължавай да търсиш. Браво. Ричър? Смит? Разбирам, че днес не сте свършили нищо, но утре… Залавяйте се здраво за работа. Ясно ли е?
Уолш изчака Бейглин да си тръгне, след което се премести по-близо до Ричър и Смит. Той се поколеба за момент, след което каза:
— Пропуснах да спомена нещо. Не бях сигурен дали е разумно или безопасно да го споделям с Бейглин.
— За какво става въпрос? — попита Ричър.
— За заемите, които Притчард е получил. Техният източник е един и същ. Компания на име „АмериКем“. Проучих историята й. Преди да създаде „АмериКем“, Сюзан Каслуга основала друга компания, която регистрирала на Каймановите острови. Неин съдружник станала компания от Вирджинските острови. Целта на съвместното дружество било участието в търг за строителството на химически завод в Пакистан. Компанията не спечелила търга и съответно била закрита. Каслуга получила обратно направената инвестиция, но освен това осъдила съдружника си и получила голямо обезщетение.
— Как би определил това? Като добър късмет или лош късмет?
— Това е схема за вкарването на пари в страната и легализирането им. Случило е точно преди Притчард да получи първия си заем. Познайте кой бил един от директорите на „АмериКем“? Чарлс Стаморан. Това не е незаконно, разбира се. Той напуснал компанията през седемдесет и девета, когато политическите му амбиции започнали да дават плодове. Освен това „АмериКем“ не е получавала държавни поръчки. И все пак… Особено в светлината на вашите подозрения…
— Постъпил си правилно. И умно. Ето че това име изскача отново. Сюзан Каслуга.
— Какво имаш предвид?
— Вече няколко пъти се натъкваме на тази жена. Възможно е да съм предубеден донякъде заради участието на Стаморан. Знаеш ли нещо повече за нея? Обзалагам се, че в Министерството на финансите имат нейно досие.
— Нямам представа за досието, но съм чел нейни интервюта, статии. Тя е ключов играч в света на бизнеса. Има славата на иноватор. Кариерата й е почти безупречна.
— Почти?
— Основава малка фирма, която се разраства в огромна корпорация. Всичко, до което се докосне, се превръща в злато. Единственото петно върху репутацията й е свързано с ранните дни на компанията. Някой завел дело срещу тях. Възникнал спор около продукт, който „АмериКем“ разработвала. Нищо необичайно, в интерес на истината. Не помня подробности, но мога да открия повече информация, ако ви интересува.
— Определено ни интересува.
— Дайте ми двайсет и четири часа.
— Чудесно. Някой гладен ли е?
— И още как! — обади се Смит. — Но предлагам да потърсим друго място. Не искам кракът ми да стъпи отново в онзи шантав бар, който прилича на строителна площадка.
22
Ричър обичаше симетрията. Някой бе оставил тялото на Нилсън на пода в банята, затова Ричър искаше да остави тялото на този някой на пода в същата баня. Проблемът се криеше във факта, че ставаше въпрос за хотел. А Ричър не само бе нарушил евентуалната симетрия, сменяйки хотела си, но и хотелите гъмжаха от хора. А хората чуват разни неща. Съобщават ги на полицията. Чуват звуци. И щяха да чуят онези, които щеше да издаде убиецът на Нилсън, ако откажеше да сподели всичко, което знае. Затова Ричър се обади на Джон Смит и му обясни, че Нилсън му е разказал абсолютно всичко. После заяви, че ще очаква Смит в една изоставена църква на три километра извън града в десет часа вечерта.
Неговото златно правило за всяка засада гласеше, че искаш ли да оцелееш, трябва да пристигнеш пръв. Затова се появи пред църквата в осем. За да огледа терена. Старата сграда бе в трагично състояние. Целият й покрив липсваше. Част от стените се рушаха. От витражите бе оцелял само един, разположен високо над мястото, където някога се е намирал олтарът. По протежение на наоса се издигаха две успоредни редици колони. На мястото на контрафорсите, подпирали сградата отвън, бяха останали купчини камъни. Ричър откри място, където рухналата зидария хвърляше дълбока сянка, и се спотаи в очакване.