Ричър седна на дивана до нея и я прегърна.
— Няма за какво да съжаляваш. Човек не може да следва никакви срокове. Тези неща отнемат толкова време, колкото е необходимо. Освен това на никого не му влиза в работата какво правиш или не правиш. Може би някой ден ще се почувстваш готова и ще продължиш напред. А може би няма. И в двата случая ще постъпиш правилно. За разлика от онзи мръсник, който е убил съпруга ти.
Смит се облегна на гърдите на Ричър. Той почувства как тялото й отново се разтърсва от хлипания, този път безмълвни. След десетина минути тя се отпусна в ръцете му и Ричър я вдигна и отнесе до леглото. После внимателно я зави с одеяло. Върна се в другата половина на апартамента и взе телефона. Свърза се с дежурния сержант в базата и нареди да доставят парадната му униформа в хотела преди шест сутринта. Накрая Ричър легна на дивана и затвори очи. Зачуди се каква ли машина, скрита в подземията на сградата, би могла да запише информацията за това обаждане. И дали следователите биха използвали въпросната информация като улика, в случай че открият тялото му, проснато на пода в някоя баня.
23
Четири часа по-късно, точно в пет сутринта, Роберта и Вероника Сансон се спуснаха по рампата, която водеше към подземния паркинг на „АмериКем“. Роберта спря пред бариерата и въведе кода, който бе открила сред документите в онзи пожарен камион предишния ден. В продължение на няколко безкрайно дълги секунди не се случи абсолютно нищо. Пулсът й се ускори. Нямаше никаква гаранция, че пожарникарите разполагат с актуална информация за кодовете за авариен достъп до сградите. Не успееха ли да вкарат шевролета в паркинга, целият им план щеше да отиде по дяволите. Тревогите й обаче се оказаха напразни. Бариерата се вдигна и те преминаха под нея. Роберта паркира възможно най-далече от асансьорите и двете със сестра й зачакаха своя час.
Тази сутрин Сюзан Каслуга не чете нищо в колата на път към офиса. Това бе твърде необичайно, тя не обичаше да си губи времето, когато ставаше въпрос за двайсет минути и дори за десет при този трафик, но днес бе прекалено изморена. През последните дни бе подложена на прекалено голям стрес. Не успя да се наспи, тъй като напразно бе очаквала обаждане по телефона, а сега предстоеше изморително съвещание със Серж, нейния медиен експерт. В рамките на следващите няколко дни се канеше да обяви нова, революционна сделка, главната роля в която щеше да играе тя самата. За целта трябваше да се подготви, да се представи в най-добра форма. Но в момента, тъй като не се бе наспала, не искаше нищо друго, освен да затвори очи.
Роберта и Вероника проследиха с поглед линкълна, който влезе в подземния паркинг. Колата спря в дъното на рампата и от нея излязоха двама охранители. Те огледаха района — действията им бяха доста театрални, между другото — после към тях се присъедини Сюзан и тримата се насочиха към асансьора. Роберта и Вероника изчакаха за всеки случай десет минути след затварянето на вратите от полирана стомана, след което Вероника сипа малко хлороформ върху парче плат. Роберта запали двигателя, насочи се към рампата и спря до линкълна. Вероника слезе и направи знак на шофьора да свали прозореца. Той я послуша, а тя се наведе и притисна парчето плат върху носа и устата му. Когато шофьорът престана да оказва съпротива, Роберта също слезе от шевролета и помогна на сестра си да преместят тялото в багажника. Двете запушиха устата на шофьора, завързаха глезените и китките му и когато приключиха, Вероника зае мястото му зад волана. Тя потегли нагоре по рампата. Роберта я следваше с шевролета. Десет минути по-късно двете се върнаха заедно. Линкълнът се намираше на последния етаж на многоетажен обществен паркинг на три преки оттук.
Вероника използва пропуска на шофьора, за да си осигури достъп до асансьора, след което натисна бутона за двайсетия етаж. Сестрите се качиха и тръгнаха по коридора. Вероника се насочи право към ъгловия кабинет на Сюзан Каслуга. Роберта отвори вратата на приемната. Вероника беше зад нея, в случай че секретарката бе подранила също като своята шефка. Но вътре нямаше никой освен двамата охранители. Единият седеше зад бюрото и си играеше с тролчетата. Другият се бе излегнал на двуместния диван.
Роберта влезе вътре и възкликна:
— Момчета, слава богу, че сте тук! Имаме проблем. Двама мъже, гладко избръснати, но с близкоизточна външност, с раници на гърба. Току-що влязоха в мъжката тоалетна до асансьора. Елате!