— Разбрано.
— Има още едно име. Четвърто. Невил Притчард. Той също е в списъка ми. Искам да го охранявате. Прехвърлете го на най-недостъпното място. На най-отдалеченото. Още тази вечер. Не губете и секунда.
Стаморан остави слушалката на поставката и се върна до прозореца. Трима от неговия списък бяха мъртви. Други трима бяха поставени под наблюдение. Един щеше да бъде отведен на охранявано място. Оставаше последното име. То не бе включено в списъка. Разбира се, той го знаеше. Притчард също го знаеше. Но никой друг дори не подозираше за него. И това трябваше да остане така. От това зависеше тайната, която Стаморан пазеше вече двайсет и три години.
Той се замисли за Притчард. Опита се да си представи лицето му. Не беше никак лесно след толкова много години. По-лесно му бе да си представи реакцията му. Притчард нямаше да е доволен, че непознати го измъкват от леглото и отвеждат в някаква далечна охранявана къща. Никак нямаше да е доволен. Толкова по-зле за него. Когато си принуден да играеш на руска рулетка, нямаш право да се тревожиш за чувствата на други хора. Интересува те само едно. Да извадиш от револвера куршума, който може да те убие.
Сержант Хол се появи малко след осем и половина вечерта. Тя паркира колата — малък американски седан — точно пред дома си и прекоси алеята, която водеше до входната врата. Хол бе висока почти метър и седемдесет. Дрехите й бяха цивилни: джинси, тениска и бели маратонки. Русата й коса бе събрана на опашка, а движенията й издаваха сила и увереност. Като на спортист. Тя не бързаше. Не се оглеждаше, за да провери дали някой я следи. Това устройваше Ричър. И показваше, че сержантът от военната база се бе вслушал в думите му. Ричър изчака няколко минути, докато Хол влезе и си поеме дъх, след което тръгна към входната врата.
Тя му отвори веднага. И се изненада, че на прага на дома й стои едър мъж, облечен в камуфлажна бойна униформа, но не изглеждаше притеснена.
— С какво мога да ви помогна, капитане? — попита Хол.
Ричър й показа служебната си карта, след което прибра портфейла в джоба си.
— Ще ми отделите ли малко време? Разследвам случая с липсващите оръжия.
Изражението й остана безизразно.
— Няма никакви липсващи оръжия. Военната полиция претърси цялата база. Хората им го потвърдиха.
— Не липсват самите оръжия, а нещо друго.
Хол извърна очи, почеса се по едната скула, след което прибра непокорен кичур зад ухото си.
— Не разбирам…
— Става въпрос за документацията по случая. Изчезнали са две страници. Някой се е издънил. Трябва да оправим нещата, преди командването да разбере. Нуждая се от малко подробности. Казаха ми, че вие сте човекът, с когото трябва да говоря.
— Документация? — повтори Хол и примигна два пъти. — О! Да. Добре. Разбира се. Какво… чакайте… Не носите нито куфарче, нито папка, нито нищо.
— Не ми трябват. — Ричър почука с показалец слепоочието си. — Ще запомня всяка ваша дума. А после ще се свържа с базата и ще предам информацията на когото трябва. Колегата ще попълни формулярите. В противен случай почеркът няма да съвпадне.
Хол не отговори.
— Няма да ви отнема много време — каза Ричър. — Трябва да приключим колкото се може по-скоро и…
— Добре, добре. Какво ви интересува?
— Може ли да вляза? Имах тежък ден. Ще ви бъда благодарен, ако ми налеете чаша вода, докато говорим.
Хол се поколеба. Тя измери с поглед Ричър. Той бе с една глава по-висок от нея. И вероятно два пъти по-тежък. Освен това беше военен полицай, а военните полицаи не обичаха отказите. Не ги приемаха никак добре. Затова Хол кимна след миг и даде знак на Ричър да я последва по коридора. По стените бяха окачени фотографии в рамки. По три от всяка страна. Снимки на животни, птици, пейзажи. Ричър последва Хол и се озова в дневната. Той остана прав, малко встрани от центъра на помещението, за да не удари главата си в лампата, която висеше от тавана, а и за да даде на Хол достатъчно време. Тя се появи след минута с две чаши вода, постави едната върху масичката до дивана, след което се настани на фотьойла отсреща.
— Е — каза тя, — какво по-точно ви интересува?
Ричър седна на дивана, отпи от водата и отвърна:
— Става въпрос за оръжията, върнати от Залива. Онези, класифицирани като армейски излишъци. Вие ли отговаряхте за тестването им? Вие ли решихте кои да задържите и кои да бракувате?
— Моят екип. Не само аз. Но сред тях няма никакви липси. Вашите колеги от Военната полиция претърсиха склада и…