— Защо казахте осмият?
— Защото мога да броя.
— След като човекът, когото търсим, е осмият член на екипа, това означава, че е имало още седем души.
— Очевидно.
— Те наистина са били седем. Ние обаче не го споменахме.
— Напротив.
— Не, не казахме нито дума за това.
— Аз пък мисля, че казахте. Няма значение. Помня екипа, за който говорите. Знам, че в него имаше седем души.
— Глупости! Казахте, че не познавате Оуен Бък. А той е бил член на екипа.
— Не помня имената на всички. Което е напълно естествено. Но помня, че бяха седмина.
— Много добре знаете, че са били осем. И знаете името на осмия. Кажете ни го.
— Не го знам. Откъде бих могла да го знам? Сама си противоречите. Нали казахте, че само един член на екипа е знаел кой е осмият? Аз не бях в екипа, следователно не бих могла да знам.
— Вероника?
Тя поклати глава.
— Тези отчаяни опити да отрече истината изглеждат толкова нелепо. Права си. Тя знае, че са били осем. И знае името на осмия.
— Колко пъти да ви повтарям? — възкликна Сюзан. — Не го знам.
— Да погледнем на ситуацията от друг ъгъл — каза Вероника. — Щом не знае името на осмия, от нея няма никаква полза. Никой не знае, че тя е с нас. Никой не ни видя да излизаме заедно от сградата. Тя е излишен товар. Предлагам да я изхвърлим в океана.
— Нали сте наясно, че заплахите няма да ми помогнат да се сетя нещо, което никога не съм знаела?
— А може да пробваме друг подход. Тя е голям учен, нали? Учените обичат експериментите. Може да проведем няколко експеримента върху нея и да проверим как ще въздействат върху паметта й.
— Можете да си приказвате колкото си искате, няма да ви се вържа. Вижте, разбирам колко сте страдали. Изгубили сте баща си, смятали сте, че се е самоубил, слушали сте какви ли не измислици по негов адрес. Всичко това несъмнено ви се е отразило. Накарало ви е да извършите абсурдни неща. Но още не сте прекрачили границата. Затова спрете да повтаряте тези глупости за осмия човек и аз ще ви обещая да открия името му. Какво ще кажете? Имаме ли сделка?
Чарлс Стаморан върна листа на Ричър и каза:
— Чуя ли, че трябва да прегледам някакъв документ, очаквам поне сто страници. Понякога дори двеста. Изпълнени с професионален жаргон, префърцунени думички и толкова празнословие, че започвам да скърцам със зъби. Затова съм възхитен от твоя кратък и стегнат изказ. Но ще ти дам един безплатен съвет. Следващия път, когато решиш да използваш същите думи, добави към тях някакъв аргумент. Заключение. Призив към действие. Какво е това? Шега? Проява на бунт срещу неотдавнашното разжалване? — Стаморан посочи колата на Ричър. — Разкарай тази купчина ламарина оттук, преди да съм наредил на шофьора си да мине през нея. После се върни в своята част. Изключен си от работната група. Може да се сбогуваш и с капитанските пагони. Много скоро ще се свържа с твоя командир и ще проведа обстоен и откровен разговор с него.
Сюзан Каслуга висеше с главата надолу.
Вероника Сансон я бе накарала да седне върху ръцете си и я бе държала под прицел през цялото време, докато Роберта шофираше. Сестрите се измъкнаха от черния път с порутените тухлени сгради и се насочиха към помпена станция, разположена на източния бряг на река Потомак. Беше правоъгълна постройка, висока шест метра, издигната през 30-те. В епоха, когато обществените сгради били строени както трябва. Когато стените били дебели, а тръбите здрави. Когато шумовете, издавани от машините и оборудването, не успявали да проникнат навън. Както и писъците на хората днес.
Роберта слезе първа от колата. Тя взе от багажника клещи секачи и въже и отиде до двойните врати на помпената станция. Сряза катинара и влезе вътре. Вероника поведе пленницата към място, разположено почти в центъра на основното помещение. Над главите им минаваше метална тръба с диаметър петнайсет сантиметра, закрепена за тавана с масивни стоманени скоби. Роберта завърза на клуп единия край на въжето и го остави на пода. Вероника побутна Сюзан няколко крачки назад така, че да стъпи в клупа. Роберта дръпна рязко въжето и то затегна примката около глезените й. Вероника я блъсна в гърдите, тя падна на земята и изпищя. Донякъде от болка, донякъде от изненада, донякъде от възмущение. Около нея се вдигна облаче циментов прах. Тя се опита да се претърколи по лице и да се изправи, но се оказа твърде бавна. Роберта преметна другия край на въжето над дебелата тръба. Вероника й помогна и двете задърпаха, докато пръстите на Каслуга се издигнаха над земята.