Роберта побутна пленницата и тялото й се залюля бавно като махало на огромен часовник.
— Едно име, Сюзан — каза тя. — Само това искаме от теб. Кажи ни го и няма да ни видиш отново.
— Не знам името.
Роберта извади лист хартия от джоба си.
— Виждаш ли го? Нашият списък. В него има седем имена. Ти можеш да допишеш осмото, ако желаеш. А после с чиста съвест да заявиш, че не си ни го казала.
— Не го знам! Моля ви! Трябва да ми повярвате!
— Защо да трябва? Защото си богата? — Роберта прибра списъка в джоба си. — Защото си свикнала да получаваш това, което искаш? Да си плащаш, за да се измъкваш от неприятностите? Добре. Имам една идея. Представи си, че осмото име е пари. Това са последните пари на света. И единственото нещо, с което можеш да откупиш свободата си.
— Добре, добре. Ще ви го кажа. Ернст. Ричард Ернст. А сега ме свалете.
Роберта поклати глава.
— Наистина ли, Сюзан? Очаквах преуспяла бизнес дама като теб да лъже по-добре. Да не мислиш, че не четем вестници? Ричард Ернст спечели Нобеловата награда за химия миналата година. Затова ето какво ще направим. Ще те оставим да си помислиш известно време. Да преосмислиш приоритетите си. А междувременно ние ще приготвим нашето малко устройство. Разбираш ли, предположихме, че може да попаднем на човек, който да не прояви нужното разбиране и да се нуждае от убеждаване. Просто не очаквахме, че ще се случи толкова скоро.
Роберта и Вероника се върнаха след петнайсет минути. Пленницата им продължаваше да се люлее на въжето, и то по-бързо отпреди в резултат на опитите си да се освободи. Лицето й бе почервеняло. Едва си поемаше дъх. Вероника носеше голям кръгъл аквариум за рибки. Той бе пълен с прозрачна течност, а на дъното му се търкаляше масленозелен сферичен предмет. Вероника постави аквариума на пода до главата на Каслуга и отстъпи назад.
— Чувала ли си някога за дамоклевия меч, Сюзан? — попита Роберта.
— Много отдавна.
— Добре. В такъв случай принципът ти е ясен. Ние наричаме това дамоклева граната. Може би трябваше да я наречем в чест на Молотов. Трябва да помислим върху названието, но ти, като учен, ще оцениш принципа й на действие. Виждаш ли тази течност? Това е обикновен бензин. А зелената сфера? Стандартна армейска граната M67. Но с една особеност. Махнали сме щифта и сме привързали ластик, който да придържа пружината. Какво ще се случи с каучука под въздействие на бензина?
— Ще се разтвори.
— Точно така. И когато нищо не спира пружината да задейства взривателя…
— Гранатата ще избухне.
— Правилно. Единственото, за което не сме напълно сигурни, е колко време ще издържи ластикът. Честно казано, не ми изглежда много дебел. Не съм убедена, че и качеството му е добро. Предполагаме, че ще издържи двайсет минути, най-много половин час. Но може и да грешим, затова ще отидем в съседното помещение. Много е неприятно да отмиваш късчета човешка плът от косата си. Повярвай ми. Правили сме го. А! И още нещо. Радиусът на гарантирано смъртоносно поражение е пет метра. Ако решиш да отнесеш името със себе си в гроба, поне няма да страдаш. Колкото и високо да се опиташ да се залюлееш.
Сюзан Каслуга се напрегна да се свие в кръста и да се изправи, но коремните й мускули не бяха достатъчно силни. После се помъчи да притисне глезените си по-плътно и да измъкне единия, но въжето се оказа прекалено стегнато. Така само удължи агонията. Отново се залюля. Опита се да се хване за вертикалните тръби, но те бяха прекалено далече. Изви глава и огледа помещението с надеждата да открие в него нещо, което да използва като оръжие. Не видя нищо. Огледа се за дамската си чанта, но си спомни, че тя бе останала в шевролета. Усети как я обхваща отчаяние. Надделява над волята й. Натискът зад очите й се засилваше. Ставаше непоносим. Глезените й сякаш горяха на бавен огън. Тя издържа още седем минути, преди да се предаде. Повика Роберта и Вероника и каза:
— Печелите. Ще ви кажа… ще ви дам името. Осмият човек ли? Това е Чарлс Стаморан. Моят съпруг.
25
Ричър не помръдна. Остана на мястото си на сантиметри от колата на Стаморан и каза:
— Тъй вярно, сър. Но позволете да уточня нещо, преди да си тръгна. Става въпрос за тези телефонни номера. Казахте, че не са ви известни.
— Точно така. Нищо не ми говорят. А и защо трябва да ми говорят? Да не би да ти приличам на ходещ телефонен указател?
— Първият номер принадлежи на заподозрян за убийство. Вторият се намира в дома ви. Както виждате, някой се е обадил от единия номер на другия.