Стаморан грабна листа и го огледа отново.
— Тези номера не ми говорят абсолютно нищо. Никога не съм ги виждал, какво остава да съм разговарял по тях или да притежавам единия. Нямаш представа какви ги говориш. Пробутали са ти фалшива информация. Разговорът ни приключи. Изгубих достатъчно време с теб.
Роберта и Вероника Сансон свалиха Сюзан Каслуга на земята, разхлабиха въжето и я оставиха да възстанови дишането и равновесието си. А после я хванаха за лактите и я поведоха към помещение, долепено до сградата. То бе тясно, квадратно. Едната му стена бе покрита с всевъзможни кранове, клапани и индикатори. На другата бе закачен малък червен шкаф, върху който с бели букви пишеше: Използвай само в аварийни ситуации. Роберта го отвори. Вътре имаше телефон.
— Обади се на мъжа си — нареди тя. — Кажи му, че си заложник. Кажи му, че ще те убием, ако не дойде тук сам в рамките на трийсет минути.
Каслуга скръсти ръце.
— Или ще те прострелям в главата и ще се обадя аз.
— Може да го направиш, но не ти го препоръчвам — заяви пленницата. — Той ще нареди всеки отряд командоси, който открие по Източното крайбрежие, да щурмува това място. Ще дойде само ако аз позвъня. Обсъждали сме подобни ситуации. Имаме план. Имаме кодова дума.
— Добре, обади се.
— Ще се обадя, но имам три условия.
— Не си в позиция да се пазариш.
— Напротив. При това позицията ми е силна. Имам нещо, което вие искате. Нещо, без което не можете да постигнете целите си.
Сестрите се спогледаха и Роберта попита:
— Какви са условията ти?
— Първо, няма да нараните Чарлс. Той е добър човек. Не е искал да убива баща ви, сигурна съм в това. Сигурно е било част от нещо по-голямо, свързано с работата му. Сигурно е искал да защити Съединените щати. Ще трябва да му позволите да си плати за стореното по начин, който изключва насилие.
— Добре.
— Второ, не искам да ме провесвате с главата надолу. Не искам да връзвате нито ръцете, нито краката ми. Ако ще ме ползвате за изкупителна жертва, поне ми оставете малко достойнство.
— Съгласни.
— Трето, трябва ми тоалетна. А това означава, че трябва да взема чантата си от колата.
Стаморан затръшна вратата в лицето на Ричър, но телефонът му иззвъня, преди още да е вдигнал прозореца догоре. Той отговори на обаждането и Ричър чу началото на разговора.
— Сюзан? Божичко! Нараниха ли те? Къде…
Ричър хукна към колата си. Скочи зад волана, запали двигателя, включи на задна и я премести максимално бързо от алеята. Лимузината на Стаморан потегли рязко и зави надясно възможно най-бързо за такъв дълъг и тежък автомобил. Ричър включи на скорост и се понесе след Стаморан. Щеше да бъде глупаво да се върне в частта си точно сега. По-късно щеше да се тревожи за обясненията.
Когато Ричър видя автомобилът на Стаморан да пристига на предполагаемото местоназначение, настроението му помръкна. Това бе стара промишлена сграда, разположена на брега на реката източно от града. Огромната едноетажна постройка очевидно бе предназначена да приютява машини, не хора. Стените изглеждаха масивни. Добре поддържани. Нямаше прозорци. Нито пък капандури на покрива. И което бе най-лошото, подходът към главния вход бе само един. Препречен от двойна врата от солидно дърво. Която беше затворена и Ричър не можеше да погледне вътре.
Отвън не се виждаха наблюдатели. Нито подкрепления с автоматични оръжия и бронирани жилетки. Във въздуха не се носеха хеликоптери. Кошмарен сценарий! Нещата можеха да се объркат във всеки един момент. Никой компетентен командир не би допуснал войниците му да се озоват и на сто километра от това място. Никой не би се опитал да проникне вътре, без да е наясно с броя и въоръжението на защитниците на сградата, тяхното разположение и боен дух. Евентуален щурм би изисквал грижливо планиране, адекватна операция за отвличане на вниманието и същинска атака във възможно най-подходящия момент.
Единственото положително в ситуацията бе обстоятелството, че Стаморан се намираше в колата си. Той като че ли спореше с охранителите. И тогава съдбата поднесе на Ричър ново разочарование. Стаморан излезе. Сам. И тръгна към вратата. Той е не само безскрупулен, но и безразсъден, помисли си Ричър. Миг по-късно Стаморан се озова вътре в сградата.
Охранителите изскочиха от лимузината в мига, в който той изчезна от погледите им. И хукнаха към входа. Единият отвори вратата, другият го прикриваше. Първият влезе вътре, вторият го последва. Вратата се затвори.