В този момент Ричър чу изстрел. Последван от втори. Накрая настъпи тишина.
Ричър настъпи газта и колата му полетя напред. Той подмина лимузината на Стаморан, заобиколи шевролета на сестрите Сансон и продължи напред, докато не се озова възможно най-близо до входа. Едва тогава излезе от колата. Извади пистолета си. Приведе се ниско и измина на зигзаг последните метри от откритото пространство пред вратата. Промъкна се вътре и веднага видя охранителите. Телата им лежаха на земята точно до входа. Нямаше смисъл да проверява пулса им. Големи части от черепите им липсваха. Стената и подът бяха опръскани с капки кръв, парчета кости и късчета лъскава сива материя. Явно някой в сградата не се притесняваше да си изцапа ръцете и обичаше да стреля от близко разстояние. Това бе ясно.
Ричър намери прикритие зад яркосините водни резервоари, монтирани на пода. Помещението се оказа изненадващо светло предвид липсата на прозорци. Светлината обаче проникваше през покрива и хвърляше причудливи сенки през гората от сини и червени тръби, израснали на различна височина и под различни ъгли. Чуваше се тихо ритмично боботене, издавано от някакъв апарат наблизо. Въздухът бе застоял и миришеше на машинно масло и хлор.
Ричър се ослуша. Не чу нищо, затова излезе от прикритието си, втурна се напред и зае по-удобна позиция зад масивен шкаф за инструменти, боядисан в сиво. И тогава чу още изстрели. Този път те бяха три. Гърмежите, прозвучали сякаш в бърза последователност, отекнаха силно в затвореното пространство. А после се чу тракане на метал в бетонна повърхност. Падане на пистолет, последвано от тежко тупване. Тяло, свлякло се на земята. Последваха още две тупвания, подобни, но по-леки. Второ тяло. И трето.
Женски глас изпищя:
— Чарлс!
Ехото заглъхна, възцари се тишина. Ричър рискува и надзърна иззад шкафа. Право пред себе си видя Сюзан Каслуга. Тя бе завързана през кръста за бетонен стълб. В краката й лежеше дамската й чанта. Ръцете й бяха празни. Очите й бяха широко отворени, изпълнени с отчаяние.
Чарлс Стаморан лежеше на два часа. Тялото му бе проснато по гръб на земята, десният му крак бе подвит под левия. Ризата му бе подгизнала от кръв. Ръцете му бяха празни, но пред него лежеше пистолет.
На четири часа лежеше млада жена, между двайсет и пет и трийсетгодишна. Беше слаба и стройна, а черната й коса беше стегната на опашка. В ръката си държеше пистолет „Зиг-Зауер“, но тя не помръдваше. В челото й чернееше дупка от куршум, досущ като трето, незрящо и безжизнено око.
Друга жена, която много приличаше на първата, се намираше на пет часа. Тя лежеше неподвижно по гръб с изцъклен поглед. Бялата й блуза бе пресечена диагонално от широка ивица кръв, която започваше от врата и завършваше при бедрото. Причината за това бе куршумът в центъра на гръдния й кош. Тя също стискаше пистолет в ръка. И също „Зиг-Зауер“.
Ричър се изправи и излезе иззад шкафа. Държеше пистолета си насочен надолу, без да изпуска от поглед телата на пода. Пристъпи напред и изрита оръжията по-далече. После приклекна и провери каротидната артерия на Стаморан. Нямаше пулс. Ричър изчака няколко секунди, за да се увери напълно, и се изправи на крака.
— Спри! — закрещя Сюзан. — Какво правиш? Остави ги тези! Помогни на Чарлс! Трябва да го спасиш!
Ричър не каза нито дума. Той пристъпи към първата жена, приклекна и постави пръсти на врата й. Не долови и най-слабия признак, че в артерията й тече кръв. Тя също беше мъртва. Това не бе кой знае каква изненада. Ричър се изправи, готов да се обърне и да провери втората жена. И тогава чу рязко изщракване на метал зад гърба си.
Сюзан извика:
— Внимавай…
Остра болка прониза задната част на краката на Ричър. Той имаше чувството, че електрически заряд от хиляда волта е избухнал в ставите и сухожилията му. Краката му се подгънаха и той залитна напред. Едното му коляно се удари в твърдия бетонен под. Другото се заби в гръдната кост на мъртвата жена. През съзнанието му прелетя неясна, неоформена мисъл: Странно, не я усетих като кост… В следващия миг обаче Ричър се извърна рязко, за да погледне назад. Изведнъж се ядоса. Някой го бе нападнал в гръб. А той не биваше да допуска подобно нещо. Дори не си спомняше кога му се бе случило за последен път.
В мига, в който се завъртя, Ричър вдигна пистолета с дясната си ръка в търсене на мишена, по която да стреля, като в същото време се подпря на лявата си ръка и се надигна от земята. Успя да се изправи донякъде, когато забеляза своя нападател. Втората жена. Тя беше жива. И се беше изправила. През разкъсаната й блуза проблесна парче метал. Куршум, деформиран от сблъсъка с кевлар. Бронирана жилетка. Кръвта по дрехите й явно не бе нейна. Най-вероятно принадлежеше на някой от мъртвите охранители. Сигурно е била ранена, след като ги е застреляла. Но само ранена благодарение на бронираната жилетка. Другата жена също носеше бронирана жилетка. Това бе усетил Ричър под коляното си. Бронираните жилетки вършат добра работа при изстрел в гърдите, но са безполезни срещу куршум в главата.