— Ще разстреляш невъоръжен пленник пред свидетел? Това ще те изправи пред военен съд. Ако изобщо се измъкнеш оттук. С колко време мислиш, че разполагаш, преди да чуеш бум!
— Какво искаш?
— Искам да ме изслушаш, ако обезвредя бомбата. Искам да чуеш истината за баща ми. Искам всички да я научат. Искам ти да им я кажеш.
Ричър кимна.
— Действай!
Вероника се изправи и отиде до място, където от земята се подаваха три големи тръби, извиваха се под прав ъгъл и с помощта на стоманени фланци и масивни болтове се свързваха с други три тръби. Пистолетът на Ричър следеше движенията й. Тя се наведе, тялото й се скри зад тръбите и след секунда се показа с кръглия аквариум в ръце. Вероника пристъпи предпазливо към Ричър, като държеше аквариума пред себе си. Гранатата бе още вътре. Ластикът бе непокътнат. Вероника пристъпи още по-близо. Когато стигна на около три метра от Ричър, тя запрати аквариума в лицето му. Той отстъпи назад. По куртката му потече бензин. Вероника се метна встрани. Полетя към земята, претърколи се, грабна пистолета на Роберта и се изправи на краката. Ричър улови аквариума и го притисна между гърдите и дясната си ръка. Пъхна вътре лявата и тя потъна в бензина. Отворът на аквариума бе доста тесен, Ричър имаше чувството, че се опитва да улови бисквитка в буркан. Пръстите му зашариха по дъното, върховете им докоснаха гранатата. И скъсаха ластика.
26
Ричър поклати глава и остави аквариума на земята. Вероника Сансон се бе скрила зад плетеницата от тръби. От нея нямаше и следа. Сюзан се разкрещя:
— Какво правиш, по дяволите? Това нещо поразява в радиус от само няколко метра. Разкарай го оттук! Изнеси го навън! Хвърли го с всички сили! Там има контролна зала. Ей там! Можеш…
Ричър пристъпи напред и зае позиция между нея и мястото, на което се бе скрила Вероника.
— Не е нужно. Тази граната е пластмасова. Тя е играчка. Излъгали са ви.
— Какво? Не! — разплака се Сюзан. — Помислих, че е истинска. Повярвах им. Само затова издадох Чарлс. Те ме излъгаха. Обещаха да не го нараняват. А сега…
— Не бива да се обвинявате. Тези жени са били настроени достатъчно решително. Дори да бяхте прозрели измамата, пак щяха да ви накарат да проговорите по един или друг начин.
— Точно така! — извика Вероника от мястото, където бе заела прикритие. — Бяхме настроени достатъчно решително. Сега аз също не си играя игрички. Отстъпи крачка встрани, капитане. Нямам проблем с теб.
Ричър прецени, че убийството на Каслуга изглежда съвсем логично от позицията на Вероника Сансон. Сестрите я бяха използвали, за да подмамят съпруга й. Тя знаеше какво се е случило с него. Вероятно дори го бе видяла е очите си. Щеше да е лудост Вероника да остави свидетел. По същата логика Ричър не повярва и за миг на думите й, че ще го остави да си тръгне необезпокоявано.
— Искаш да разкажеш историята на баща си, нали? — извика той. — Мога да ти помогна. Ще накарам някои хора да те изслушат. Но само ако оставиш пистолета и се предадеш.
— Нищо не разбираш. Отстъпи крачка встрани.
Ричър не помръдна.
Измежду два клапана се подаде дулото на пистолет и Вероника стреля. Куршумът вдигна облаче прах на няколко сантиметра от десния крак на Ричър, рикошира в земята и профуча покрай главата на Каслуга. Накрая попадна в някаква тръба. Настъпи тишина.
Дулото на пистолета изчезна. Ричър не можеше да види Вероника. Не можеше да стреля по нея. Тя обаче можеше да го простреля, когато пожелае. А след това нищо нямаше да й попречи да ликвидира пленницата си. Ричър знаеше колко души са убили сестрите. Знаеше колко са безскрупулни. Жестоки. Беше работил рамо до рамо е командоси от израелското военно разузнаване и изпитваше огромно уважение към тях. Вероника несъмнено бе добре обучена и умееше да чака. Всяко търпение обаче имаше граници. Вероника нямаше откъде да разбере кога ще пристигнат подкрепленията. Всяка секунда забавяне намаляваше шансовете й да оцелее. А това подсказваше на Ричър, че тя няма да чака прекалено дълго.
Ричър чу някакъв шум зад гърба си. Съскане, последвано от бълбукане. Той погледна през рамо. Куршумът бе пронизал тръбата и сега налягането разширяваше отвора. Тръбата бе синя и от нея течеше вода. Това му подсказа нещо.
Ричър погледна напред. От Вероника нямаше и следа. Следователно не можеше да се прицели. Не се виждаше нито крак, нито лакът, нито ухо. Затова Ричър избра друга мишена. Червена тръба. Той натисна спусъка. Тръбата завибрира и се пръсна. Горещ облак пара обгърна пространството около нея.