— Искате да напиша нещо ли?
Ричър извади бележник и химикалка от куфарчето, което бе взел назаем, и й ги подаде.
— Ако не възразявате. Само две думи. Чарлстон срам. Звучи странно, но очевидно е важно всичките ни образци да съдържат едни и същи думи.
Тя написа набързо думите върху първата страница.
— Готово.
— Благодаря. И докато държите химикалката в ръка, може ли да ми дадете телефонния си номер? Но не служебния. Имам го. Интересува ме домашния ви номер, в случай че се наложи да уточня нещо. Когато подготвям документацията по някой случай, обикновено работя до късно.
— Няма проблем.
Сюзан Каслуга написа номера на втората страница и подаде бележника на Ричър.
Ричър се поколеба, след което каза:
— Съжалявам, ако моментът не е подходящ, но ми е любопитно какво ви е разказвал съпругът ви за участието си в проект Сто деветдесет и две.
— Всичко е наред. — Каслуга овладя чувствата си и продължи: — Не ми е разказвал много. Но сподели подозренията си, че някой избива учените, работили през шейсетте, за да накара един от тях да разкрие самоличността на осмия човек в екипа. Чарлс призна, че той е въпросният осми човек. Не искаше да наруши държавна тайна или нещо подобно, но се притесняваше, че убийците могат да ме използват, за да се доберат до него. Точно това се случи, разбира се.
— А споменавал ли е нещо за проект „Тифон“?
— Нито дума. Нямам представа за какво говорите.
— Добре, това е всичко. — Ричър се надигна от стола, но седна обратно и продължи: — Всъщност позволете да ви попитам още нещо. Приемете го като проява на любопитство. Попаднах на чернова на статия, посветена на ролята ви след инцидента от шейсет и девета. Тя ви представя в по-героична светлина от окончателния вариант, който е публикуван. Черновата е по-близо до истината, нали? Защото от това, което видях, не мога да си ви представя като пасивна личност, която предпочита приказките пред действията.
Сюзан Каслуга сведе поглед и се усмихна.
— Нямах представа, че някой още се интересува от тази статия. Но сте прав. Тя отразява случилото се доста точно. Когато изтече онзи газ — същински кошмар, между другото — никой не можеше да открие човек от ръководството. Директорите на завода заровиха глави в пясъка. Някой трябваше да започне да действа и това бях аз. Организирах действията по неутрализиране на изтеклия газ и лечението на пострадалите. После се заехме с пречистването на замърсената вода и възстановяването на почвата.
— А когато приключихте, шефовете отново застанаха пред камерите, приписаха си заслугите и омаловажиха вашата роля.
— Няма да ви лъжа, бях много ядосана. Това бе една от причините да напусна работа и да основа „АмериКем“. Но нали знаете какво казват? Успехът е най-доброто отмъщение. Вижте ме къде съм сега!
— Казват и още нещо: гордостта предхожда падението.
Тя наклони глава встрани.
— Какво искате да кажете?
— Онова изтичане на газ е резултат от проект „Тифон“. Следователно вие сте знаели за него.
— Не, нямах представа. В завода на „Мейсън“ работехме по създаването на нов дезинфектант. Освен това жертвите от изтичането на газ бяха едва седем, което прави инцидента…
— Хиляда и седем!
Ричър извади една снимка от куфарчето си и я остави на масичката. Флеминг му я бе дал предишния ден. Панорамен кадър, който показваше множество тела, пръснати по безлюдно поле.
— Знаели сте кои химикали да използвате, за да неутрализирате изтеклия газ. Което означава, че сте знаели за какъв точно газ става въпрос. Това е истината.
Тя не отговори.
— Всъщност това е част от истината — продължи Ричър. — Вие не само сте знаели за „Тифон“. Вие сте откраднали формулата. И когато сте основали „АмериКем“, тази формула е залегнала в основата на първия ви успешен продукт. Но във втечнен и разреден вид. Това е дезинфектантът, превърнал се в бестселър. Обзалагам се, че формулата е сред онези, които сте окачили на стената.
Ричър забеляза, че Сюзан поглежда към платното вляво.
— Това не е вярно — заяви тя. — Собственоръчно разработих формулите за първите пет продукта на „АмериКем“, сам-самичка, и то след като основах компанията.
Ричър постави втора фотография върху масичката за кафе. Още едно свидетелство за изтичането на газ през 69-а. Близък кадър на лицето на една от жертвите. До втората постави трета фотография. Отново близък кадър. Кожата на жертвата бе изпъстрена с необичайни лилави петна. Уолш бе открил тези снимки, докато бе проучвал кариерата на Каслуга. И ги бе сложил в плика, който бе оставил в хотела на Ричър.