Естествено, за това не е казано и дума в евангелията.
С удоволствие прочетох и за приключенията на апостол Вартоломей. Ученикът, приличащ на гладиатор, който ужасявал Дванайсетимата с невероятната си способност да предрича бъдещето. И все пак тази способност не му помогнала много: не успял да предвиди, че ще го одерат жив в Индия.
Тези разкрития постепенно улягаха в мен и ме даряваха със способността да си представям лицата и характерите на хора, толкова важни за нашата вяра. Точно това искаше и Леонардо: да обогати представата ни за библейските истории и да развие у нас истинска дарба да ги пренасяме върху платната. После ми даде списък с добродетелите на апостолите, взет от Якопо да Вараце, който още пазя. Вижте: той нарича Вартоломей Mirabilis, чудодеен, заради способността му да вижда в бъдещето. Брата близнак на Исус нарича Venustus, изпълнен с Милост…“.
Заинтригувана от благоговението, с което Луини разгръщаше парчето хартия, което пазеше в един джоб, зашит на ризата му, Елена го грабна от ръцете му и го зачете, без много-много да разбира:
| Свети Вартоломей | Mirabilis | Чудодейният |
| Малкият Яков | Venustus | Изпълненият с милост |
| Андрей | Temperator | Който предупреждава |
| Юда Искариот | Nefandus | Нечестивият |
| Петър | Exosus | Който мрази |
| Йоан | Mysticus | Който знае тайната |
| Тома | Litator | Който успокоява боговете |
| Големият Яков | Oboediens | Покорният |
| Филип | Sapiens | Който обича възвишеното |
| Матей | Navus | Усърдният |
| Юда Тадей | Occultator | Който крие |
| Симон | Confector | Който довежда докрай |
— И сте пазили това толкова години? — попита тя, размахвайки зацапаното парче хартия.
— Да. Пазя го като един от най-важните уроци на маестро Леонардо.
— Ами тогава няма да го видите повече — засмя се тя.
Луини не й обърна внимание. Елена развя предизвикателно списъка над главата си, надявайки се художникът да се нахвърли върху нея. Но той не се подлъга. Бе гледал толкова пъти този списък, беше го изучавал с такова благоговение, мъчейки се да изведе от тези качества образите на Дванайсетте, че вече нямаше нужда от него. Знаеше го наизуст.
— А Магдалина? — запита най-сетне Елена, леко разочарована. — Тя не е сред тези имена. Кога ще ми говорите за нея?
Луини, зареял поглед в пращящия огън в камината, продължи разказа си:
— Както ви казах, изучаването на творбата на брат Якопо да Вараце ме беляза завинаги. Сега, с времето, признавам, че от всички негови разкази най-силно впечатление ми направи този за Мария Магдалина. Не знам защо, но синьор Леонардо държеше да го изуча много внимателно. Така и направих.
„По онова време разкритията, с които маестрото допълни проповедта на епископа на Генуа, изобщо не ме ужасиха. На тринайсет години още не знаех разликата между права вяра и ерес, между приетото от църквата и неприемливото. Може би, затова първото, което се запечата в съзнанието ми, бе значението на името й: Мария Магдалина значи «горчиво море», «просветителка», но и «посветена». За първото значение епископът пише, че сигурно е свързано с пороя от сълзи, които тази жена е изплакала в живота си. Тя обичала Божия син с цялото си сърце, но понеже той дошъл на този свят с по-важна мисия от тази да създава семейство с нея, Магдалина трябвало да се научи да го обича по друг начин. Леонардо ми каза, че символът, който изразява най-добре добродетелите на тази жена, е възелът. Още по времето на египтяните възелът означавал магията на богинята Изида. Според техните митове, обясни ми той, Изида помогнала на Озирис да възкръсне и за да постигне целта си, използвала умението си да развързва възли. Магдалина първа посреща Исус, когато той възкръсва от мъртвите, и с право можем да кажем, че тя също е владеела умението да развързва възли. Умение, каза маестрото, нелишено от горчивина, защото има ли човек, който, натъкнал се на здрав възел, да не се натъжи в мига, когато го развързва?
«Като видиш възел, нарисуван на видно място в някое платно, помни, че тази творба е посветена на Магдалина», учеше ме той.
А другите две значения на името й, по-дълбоки и тайнствени, бяха свързани с понятие, твърде скъпо за маестро Леонардо, за което ни говореше непрекъснато: светлината. Според него светлината е единственото място, където можем да открием Бог. Отецът е светлина. Небето е светлина. Всъщност всичко е светлина. Затова повтаряше непрекъснато, че ако ние, хората, я овладеем, ще можем да призоваваме Бог и да говорим с него всеки път, когато имаме нужда.