Папата се усмихна:
— Радвам се най-сетне да ви видя, скъпи Джоакино! — възкликна той и подаде пръстена си на госта, който го целуна почтително. — Пристигате в много подходящ момент. Точно преди малко ние с Нани говорехме по въпроса, който толкова ви вълнува…
Доминиканецът вдигна поглед от папския пръстен.
— Но какво… какво знаете за това?
— О, хайде, отче Ториани! Не е нужно да сте толкова дискретен пред мен. Всъщност знам всичко: дори това, че сте пратили шпионин в Милано от мое име, за да провери слуховете за някаква ерес, която намира почва в двора на Мавъра.
— Аз… — старият проповедник се поколеба. — Идвах точно да ви осведомя какво е открил нашият служител.
— Радвам се — засмя се той. — Целият съм слух.
Анио де Витербо и Светият отец престанаха да разглеждат фреските и се настаниха в големите столове от кожени ремъци, които двама камериери им предложиха веднага. Неспокоен, Ториани предпочете да остане прав. Носеше папка, в която държеше дълго писмо, изпратено му лично от мен, след като бях открил катарска жилка в сърцето на Милано.
— От месеци — започна да обяснява Ториани, все още впечатлен от моите проучвания — получаваме сведения, в които се намеква, че херцогът на Милано използва Леонардо да Винчи, известен флорентински художник, за да разпространява еретически идеи, вписани в една величествена творба, посветена на Последната вечеря на Исус.
— Леонардо ли казвате?
Папата погледна Нани в очакване на някоя от мъдрите му забележки.
— Леонардо, Ваше светейшество — повтори той. — Не го ли помните?
— Бегло.
— Разбира се — извини го невестулката. — Името му не фигурираше в списъка от артисти, препоръчани ви от двора на Медичите за разкрасяването на Рим, когато бяхте още кардинал. Доколкото знаем, става въпрос за горделив и раздразнителен човек, който определено не е голям приятел на нашата Света майка, Църквата. Медичите знаеха това и съвсем основателно не ви го препоръчаха.
Папата въздъхна:
— Още един човек, който създава проблеми, така ли?
— Без съмнение, Ваше светейшество. Леонардо се почувства пренебрегнат, че не е препоръчан да работи в Рим, и през 1482 година напусна Флоренция, обърна гръб на Медичите и се установи в Милано, за да работи като изобретател и готвач, но не и като художник.
— В Милано ли? А как са приели там такъв човек? — Изражението на папата стана насмешливо и той продължи: — Аха. Сега разбирам… Затова казвате, че херцогът не ми е верен, нали, Нани?
— Питайте брата доминиканец, Ваше светейшество — отвърна сухо невестулката. — Както изглежда, той ви носи доказателства, които ще го потвърдят.
Ториани, все така прав, възрази:
— Все още не са доказателства; само признаци, Ваше светейшество. Леонардо, съветван и закрилян от Мавъра, се е захванал да рисува една творба на християнска тема с колосални размери, но тя е изпълнена с несъответствия, които тревожат абата на нашия манастир „Санта Мария деле Грацие“.
— Несъответствия ли?
— Да, Ваше светейшество. Става въпрос за Тайната вечеря.
— И какво странно може да има в такава творба?
— Вижте, Ваше светейшество: знаем, че дванайсетте апостоли не са самите те, а портрети на езичници и на хора със съмнителна вяра, чиято тайна цел, изглежда, е да предадат някакво послание, което не е християнско.
Папата и Нани се спогледаха. Когато мъдрецът от Витербо поиска повече подробности, доминиканецът извади своята папка:
— Току-що получихме първия доклад на нашия пратеник в града — рече той, показвайки писмото ми. — Той е специалист от Витания, експерт по шифрованото писмо и тайните кодове, и в този момент проучва както творбата, така и синьор Леонардо. Разгледал е всички образи от тази Тайна вечеря и е потърсил връзката между тях. Нашият служител е опитал почти всичко: от сравняването на апостолите със зодиакалните знаци до търсенето на връзка между разположението на ръцете им и музикалните ноти. Заключенията му няма да закъснеят и онова, което сега е признак, може би утре ще бъде доказателство.