— Само така изглеждат, маестро Анио. Не трябва да им се доверявате.
— Вие, доминиканците, сте все така подозрителни! Погледнете наоколо. Пинтурикио нарисува тези прекрасни фрески за Негово светейшество — отвърна той, сочейки тавана. — Нима виждате някаква следа от ерес в тях? Хайде! Виждате ли я?
Доминиканецът познаваше много добре тази декорация. Витания отвори за нея секретно досие, с което така и нищо не стана.
— Не бива да се въодушевявате, маестро Анио. Най-вече защото така доказвате, без да искате, че съм прав. Погледнете хубаво творбата на този Пинтурикио: езически богове, нимфи, екзотични животни и сцени, които изобщо няма да срещнете в Библията. Само на един последовател на Платон, надъхан със стари езически идеи, може да му дойде на ум да нарисува подобно нещо.
— Това е историята на Изида и Озирис! — възрази невестулката, едва сдържайки гнева си. — И ако случайно не знаете, Озирис възкръсва от мъртвите като нашия Господ. А споменът за него, макар и в езическа форма, ни връща надеждата за спасението на плътта. Озирис се явява тук, силен като бик, какъвто е и нашият Свети отец. Или никога не сте виждал герба на Борджиите? Нима не е ясна връзката между тази митологична фигура, символ на силата и храбростта, и рогатото животно върху техния герб? Символите не са ерес, отче!
Преди брат Джоакино Ториани да отговори, мекият и отпаднал глас на папата прекъсна спора:
— Онуй, което не разбирам добре — рече той провлечено, сякаш този спор го отегчаваше, — е къде виждате греха на Мавъра във всичко това…
— Питате, защото не сте видели творбата на Леонардо, Ваше светейшество! — подскочи Ториани. — Херцогът на Милано плаща всички разноски по нея и когато нашите монаси се намесват, защитава артиста. Абатът на „Санта Мария“ се опитва от месеци да насочи ескиза на стенописа към една по-богоугодна естетика, но това е невъзможно. Самият Мавър е позволил на Леонардо да се нарисува с гръб към Христос, разговаряйки съсредоточено с Платон.
— Да, да… — прозя се папата. — Споменахте също и Фичино, нали?
Ториани кимна с глава.
— Това не е ли човекът, за когото сте ми говорили толкова пъти, скъпи Нани?
— Така е, Ваше светейшество — потвърди Де Витербо с изкуствена усмивка. — Той е необикновена личност. Уникална. Не вярвам да е такъв еретик, какъвто иска да го представи отец Ториани. Каноник е в катедралата на Флоренция и сигурно вече е към шейсет и четири, шейсет и пет години. Бихте се удивили на светлия му дух.
— Светъл дух ли? — папата се прокашля. — Да не е някой като онзи Савонарола? Нали и двамата са каноници в една и съща катедрала?
Папата намигна на Ториани, а той изтръпна, чувайки името на екзалтирания доминиканец, който проповядваше, че идва краят на „богатата Църква“.
— Вярно е, че са в един и същи храм, Ваше светейшество смутен, сякаш се извиняваше невестулката — но са съвсем различни. Фичино е начетен човек и заслужава цялото ни уважение. Мъдър човек, който преведе на латински безброй древни текстове като египетските трактати, послужили на Пинтурикио да изрисува тези тавани.
— Така ли?
— Преди да започне работата по вашите фрески, Пинтурикио прочете книгите на Хермес, които Фичино току-що бе превел от гръцки. Тези прекрасни сцени на любовта между Изида и Озирис са описани в тях…
— А Леонардо? — изръмжа папата на Нани. — И той ли е чел Фичино?
— Поддържал е връзки с него, Ваше светейшество. Пинтурикио го знае. И двамата са били негови ученици в ателието на Верокио и са слушали обясненията му за Платон и за вярата му в безсмъртието на душата. Има ли нещо по-дълбоко християнско от тази идея?
Нани произнесе последната фраза въпреки критиките на отец Ториани. Той знаеше много добре, че повечето доминиканци са последователи на Тома Аквински, защитници на неговата теология, вдъхновена от Аристотел, и противници на всичко, свързано със спасяването на Платон от забвението. Главата на доминиканците разбра, че губи спора, затуй мигом сведе поглед и смирено заяви, че се сбогува:
— Ваше светейшество. Почитаеми Анио — кимна той учтиво. — Излишно е да обсъждаме повече източниците на вдъхновение за Тайната вечеря в Милано, докато нашето разследване не приключи. Ако ни дадете благословията си, разследването ще продължи, както досега, и ще реши какъв е грехът на Леонардо към нашата доктрина.
— Ако има такъв — уточни Анио де Витербо.
Папата отвърна на поздрава на Ториани и като направи кръстния знак, добави: