Виченцо Бандело беше изненадан. Заразата на ереста бе проникнала в манастира по-дълбоко, отколкото можеше да си представи.
— Кажете ми, отец Леире — запита той, стреснат, — до каква степен смятате, е заблудил своите хора Прокобника?
— Достатъчно, за да принуди поклонниците в „Сан Франческо“ да напуснат убежището си в планините и да потърсят спасение в града. Смирено са пожертвали живота си пред близкото Пришествие. Така Прокобника успява да накара катарите сами да се издадат. И повярвайте, че е въпрос само на време маестро Леонардо да направи погрешна стъпка.
— Значи… — поколеба се абатът — вие смятате, че Прокобника още живее сред нас.
— Убеден съм — усмихнах се аз. — И се крие, защото знае, че е късно да иска прошка от вас. Съгрешил е не само според църковната догма, но е нарушил и петата заповед: не убивай.
— Как ще го разпознаем?
— За щастие е допуснал малка грешка.
— Грешка ли?
— В първите си писма, когато все още е хранел надежда, че Рим ще се намеси, ни даде една следа, за да го открием.
Набръчканото чело на абата се изопна от изненада. В мозъка му, приучен да свързва всевъзможни сведения и да разрешава загадки, светкавично изплува отговорът.
— Разбира се! — възкликна той и се хвана за главата. — Това е вашата гатанка! Подписът на Прокобника! Затова беше изписан върху картата, която открихме у библиотекаря!
— Брат Алесандро искаше сам да разгадае тайната. Проявих непредпазливост, като му дадох текста, и може би неговото любопитство е ускорило смъртта му.
— В такъв случай, отче Леире, всичко е наред. Трябва да разчетем йероглифа и ще го открием.
— Дано да е толкова лесно.
36.
Горкият абат сигурно не бе мигнал цяла нощ. Още щом го видях, изправен пред монасите, със зачервени очи и сенки, се досетих, че е прекарал нощта в разчитане на проклетото Oculos ejus dinumera. И почти съжалих, че съм го натоварил с още една отговорност. Защото заедно със задължението да разкрие кои от неговите монаси изповядват еретическа вяра или да разбере точно какво предизвикателство се крие в стенописа в собствената му столова, сега трябваше да открие и монаха, който бе предизвикал смъртта вече на няколко души с убеждението, че действа в името на справедлива кауза.
Братята го гледаха смутено. Събранието трябваше да започне.
— Братя — поде тържествено абатът, изправен, с твърд глас, опрял юмруци на масата. — Вече почти трийсет години живеем между тези стени и никога досега не сме озовавали в подобно положение. Господ, нашият Бог, подложи на изпитание устоите ни, като ни направи свидетели на смъртта на двама от най-скъпите ни братя и ни разкри истината, че душите им са били очернени от покварата на ереста. Как мислите, се чувства нашият Отец, виждайки колко сме слаби? Как ще отправяме молитвите си към него, щом самите ние, с отношението си към тези братя, не успяхме да съзрем грешките им и позволихме да умрат в грях? Мъртъвците, които днес заклеймяваме, ядяха от нашия хляб и пиеха от нашето вино. Нима това не ни прави съучастници в техните грехове?
Бандело си пое дъх:
— Но Господ, скъпи братя, не ни изостави в това ужасно изпитание. В безкрайната си милост той пожела сред нас да е един от най-мъдрите му учени.
Сред присъстващите се разнесе шепот, когато абатът ме посочи с пръст.
— И затова той е тук — продължи. — Помолих нашия именит отец Агустин Леире от римската Света инквизиция да ни помогне да проумеем по какви лъкатушни пътеки сме тръгнали в тези скръбни дни.
Изправих се, за да ме видят всички и ги поздравих с лек поклон. Абатът продължи проповедта си с благ тон, правейки истински усилия да не уплаши своите братя:
— Всички живяхте с брат Джиберто и брат Алесандро — рече той. — Познавахте ги добре. И въпреки това никой не видя нищо нередно в поведението им, не успя да съзре пагубното им отдаване на катарската ерес. Спяхме спокойно, смятайки, че тази вяра е изчезнала преди повече от петдесет години, и съгрешихме като мислехме, че никога повече няма да се сблъскаме с нея. А не беше така. Злото, скъпи братя, трудно се унищожава. То използва нашето невежество. Храни се от глупостта ни. Затова, за да се опазим от други удари, помолих брат Леире да ни осветли по въпроса за най-вероломното отклонение от християнството. В неговите думи може да познаете някои нрави и обичаи, които сигурно сте изпълнявали, без да знаете откъде идват. Не се бойте: много от вас произхождат от ломбардски семейства, чиито предци са имали връзка с еретиците. Твърдо съм убеден, че преди заник слънце и преди да излезете оттук трябва клетвено да се отречете от всичко това и да се помирите със Светата римска църква. Чуйте нашия брат, помислете над думите му, покайте се и помолете да бъдете изповядани. Искам да разбера дали нашите мъртъвци са единствените, заразени от катарската напаст, и да взема необходимите мерки.