Приорът ми даде думата, като ми направи знак да заема почетното място на масата. Никой не смееше да мигне. Най-старите монаси, Лука, Джорджо и Стефано, вече твърде възрастни, за да вършат каквато и да било работа в манастира, изпънаха врат да ме чуят. А останалите, знаех това, следяха всяка моя стъпка с истински ужас. Не можех да сторя нищо друго, освен да ги погледна право в очите.
— Почитаеми братя, laudetur Jesus Christus.
— Амин — отвърнаха всички в хор.
— Не знам, братя, доколко помните битието на свети Доминик де Гусман — сред събралите се разнесе шепот. — И няма значение. Днес е чудесен ден да съживим спомена за него и за неговото дело.
Въздишка на облекчение премина по цялата маса.
— Нека ви разкажа нещо. В началото на хиляда и двестотната година първите катари се пръснали из голяма част от Западното Средиземноморие. Проповядвали бедност, връщане към обичаите на първите християни и се застъпвали за една проста религия без църкви, без десятък и привилегии за Божиите пълномощници. Последователите им отхвърляли култа към светците и към Дева Мария, сякаш били диваци или още по-лошо, мюсюлмани. Отричали кръщението. И тези твари не се колебаели да твърдят, че създателят на този свят е не Господ, а Сатаната. Какво извращение на догмата! Можете ли да си представите? Според тях Йехова, Богът Отец от Стария завет, бил всъщност дяволски дух, който не само прогонил Адам и Ева от рая, но и громял армии по пътя на Мойсей. В неговите ръце хората били само кукли на конци, неспособни да различат доброто от злото. Простият народ приел тези клевети с радост. В тях виждал една вяра, която опрощавала греховете и им помагала да разберат защо има толкова страдание в един свят, създаден от Лукавия. Какво богохулство! Те слагали Господ и Дявола, доброто и злото на равна нога, с еднакви права и власт!
„Църквата — продължих аз — искаше да вкара тези неверници в правия път от амвона, но нейният лек не подейства. Техните все по-многобройни привърженици си дадоха сметка колко неравна е тази борба и повечето от тях изпитваха състрадание към еретиците, смятани от мнозина за хора за пример. Твърдяха, че катарите проповядвали, давайки пример със скромността и бедността си, докато духовниците се обличали с фини епитрахили и сърма и ги съдели от олтари, отрупани със скъпа украса. Така, вместо да прогони ереста, Църквата спомогна тя да се разпространи като чума. Свети Доминик беше единственият, който разбра грешката и реши да слезе до нивото на «чистите», защото katharos на гръцки означава тъкмо това, и да им проповядва от позицията на онази апостолска бедност, от която толкова се възхищаваха. Светият дух му даде сили. Даде му смелост, за да проникне в бастионите на еретиците във Франция, където катарите бяха много, и там да спори с всекиго от тях. Доминик обори абсурдните им идеи и обяви Бог за единствен Господар на сътворението. Но дори неговите усилия бяха напразни. Злото бе приело невиждани размери“.
Бандело ме прекъсна: и той бил изучил тази история в годините на обучението си по теология и знаел, че вярата на катарите печелела привърженици не само сред селяни и занаятчии, но и сред крале и благородници, които виждали в нея идеална възможност да избегнат плащането на данъци и предоставянето на привилегии за духовенството.
— Това е вярно — съгласих се аз. — Да не се плащат десятъците, които Библията е отредила за свещениците, значи да не се зачитат Божиите закони. Рим не можеше да остане със скръстени ръце. Скъпият ни Доминик бе така разтревожен от този уклон, че реши да се залови за работа. Затова събра група духовници, с които да проповядва отново евангелието из огромни области като френския Лангедок. Днес ние сме наследници на този орден и на божествената му мисия. Но след неговата смърт, виждайки, че злото не може да бъде победено само с проповед, папата и короните, верни на Рим, решиха да използват военна сила, за да унищожат проклетниците. Кръв, смърт, цели градове, опустошени с огън и меч, гонения и болка разтърсваха с години и из основи Божия народ. Когато войските на папата влизаха в някой град, в който се е настанила ереста, избиваха всинца, без значение дали са катари или християни. Господ, казваха те, ще познае своите, когато отидат на небето.