Вдигнах поглед към братята на масата, преди да продължа. Сигурно се бяха стреснали от мълчанието ми.
— Братя — продължих аз, — това беше първият ни кръстоносен поход. Невероятно е, че се е случило преди по-малко от двеста години, и то съвсем наблизо. Тогава не се поколебахме да вдигнем меч срещу собствените си семейства. Войските наложиха правото на оръжието, разединиха „чистите“, унищожиха много от водачите им и принудиха стотици еретици да се изселят далеч от земите, които някога са владели.
— И така, бягайки от войските на Светия отец, последните катари идват в Ломбардия — добави Бандело.
— Те стигнали до тези земи съвсем омаломощени. И макар всичко да вървяло към провал, имали късмет: политическото положение било благоприятно за реорганизирането на еретиците. Ще ви напомня, че това била епохата на борби между гвелфи и гибелини. Първите твърдят, че папата е овластен от по-висша сила от тази на който и да е крал. За тях Светият отец бил представител на Бога тук, на земята, и затова имал право на собствена войска и на много материални блага. Докато гибелините, начело с капитан Матео Висконти, отхвърляли тази идея и искали разделянето на земната власт от божествената. Рим, казвали те, трябва да се грижи само за духа. Останалото било работа на кралете. Затова никой не се изненадал, че гибелините приели последните катари в Ломбардия. Било още един начин да се изправят срещу папата. Висконтите ги подкрепяли тайно, а по-късно фамилията Сфорца продължила тази политика. Почти сигурно е, че Лудовико Мавъра още е неин поддръжник и затова домът, чийто покровител е днес, се е превърнал в убежище за тези проклетници. Никола ди Пиадена се изправи и поиска думата.
— Значи вие, отец Леире, обвинявате нашия херцог, че е гибелин?
— Не мога да го направя официално, братко — отвърнах, мъчейки се да отклоня злъчния въпрос. — Не и без доказателства. Въпреки че, ако се усъмня, че някой от вас ги крие, няма да се поколебая да прибягна до съд или до изтезания, ако се наложи, за да ги изтръгна. Решен съм да стигна докрай.
— И как смятате да докажете, че в тази общност има „чисти хора“? — скочи брат Джорджо, който отговаряше за разпределянето на подаянията, чувствайки се защитен от завидните си осемдесет години. — Сам ли смятате да изтезавате всички тези братя, отец Леире?
— Ще ви обясня как ще стане.
Направих знак на Матео, племенника на абата, да донесе на масата камъшената клетка, в която бе затворил едно пиле от птичия двор. Бях му поръчал това минути преди събранието да започне.
— Както знаете, катарите не ядат месо и не биха убили живо същество. Ако сте „чист“ и ви заповядам да заколите пред мен едно такова пиле, ще откажете да го направите.
Джорджо се изчерви, като видя, че взимам ножа и го вдигам над птицата.
— Ако някой от вас откаже да го убие, ще знае, че съм го разкрил. Катарите вярват, че у животните се вселяват душите на хора, умрели в грях, които по този начин се връщат към живота, за да се пречистят. Боят се, че като ги колят, отнемат живота на някого от своите.
Задържах с усилие пилето върху масата, изпънах врата му, за да го видят всички, и връчих ножа на Джузепе Болтрафио, монаха, който бе най-близко до мен. И щом му дадох знак, той отряза врата на птицата и опръска с кръв сутаните ни.
— Ето, виждате. Брат Джузепе — усмихнах се иронично — е извън подозрение.
— А не знаете ли по-лек начин да откриете някой катар, отче Леире? — протестира Джорджо, ужасен от гледката.
— Разбира се, братко. Има много начини да ги разпознаем, но никой от тях не е така убедителен. Например ако им покажеш кръст, няма да го целунат. Смятат, че само една сатанинска църква като нашата е способна да се прекланя пред инструмента за мъчение, на който е умрял нашият Господ. Няма да ги видите да се прекланят и пред реликви, нито да лъжат или да се страхуват от смъртта. Въпреки че, разбира се, това се отнася само за les parfaits.
— Les parfaits! — някои монаси повториха учудени френската дума.
— Това са съвършените — обясних аз, — които направляват духовния живот на катарите. Те смятат, че съблюдават начина на живот на апостолите, както никой от нас не би могъл; отричат всякаква форма на собственост, защото нито Христос, нито учениците му са имали такава. Имат задължението да посветят учениците в melioramentum, един вид преклонение, което трябва да засвидетелстват, когато срещнат някой съвършен. Само те извършват техните apparellamentum, общи изповеди, по време на които греховете на всеки еретик се оповестяват, обсъждат и опрощават пред всички. И освен това само те могат да извършват единственото тайнство, което катарите признават: consolamentum.