— Consolamentum? — повториха монасите.
— Нещо, което е едновременно и кръщение, и причестяване, и последно причастие — обясних аз. — Извършва се, като върху главата на новопокръстения се поставя свещена книга. Но тя никога не е Библията. Този акт се смята за „кръщение на духа“ и казват, че всеки, който е заслужил да го получи, се превръща в „истински“ християнин. В посветен.
— И какво ви кара да смятате, че клисарят и библиотекарят са посветени? — запита брат Стефано Петри, усмихнатият ковчежник на общността, винаги доволен, че направлява успешно материалните дела на „Санта Мария“. — Ако ми позволите да отбележа, никога не съм ги виждал да се отричат от кръста, нито смятам, че са кръстени с книга върху главата.
Неколцина монаси около него закимаха.
— Но затова пък, братко Стефано, сте ги виждали да спазват изтощителни пости, нали?
— Всички сме ги виждали. Постът повдига духа.
— Не и в този случай. За един катар строгите пости са път за постигане на consolamentum. А колкото до кръста, не трябва да се заблуждаваме. За катарите е достатъчно да изпилят краищата на което и да е латинско разпятие и да го носят спокойно на врата си. Сигурно сте ги чували, братко Петри, да изричат и Отче наш с вас. Добре, това е единствената молитва, която те признават.
— Давате ни само косвени доказателства, отец Леире — отвърна Стефано, преди да седне.
— Възможно е. Готов съм да допусна, че брат Алесандро и брат Джиберто са били само техни привърженици и са очаквали да бъдат покръстени. Но все пак това не ги освобождава от греха. Спомням си също така, че братът библиотекар предложи услугите си на маестро Леонардо за Тайната вечеря. Пожелал е да бъде нарисуван като Юда в центъра на една съмнителна творба и мисля, че знам защо.
— Кажете ни — промълвиха те.
— Защото за катарите Юда Искариот е само един изпълнител на Божия план. Те смятат, че е постъпил правилно. Предал е Исус, за да се сбъднат пророчествата и за да отдаде той живота си за нас.
— Тогава да не би да намеквате, че Леонардо също е еретик?
Въпросът на брат Никола де Пиадена накара отец Бенедето да се усмихне доволно и след малко той напусна масата, за да отиде да се облекчи на двора.
— Сам преценете, братко: Леонардо се облича в бяло, не яде месо, със сигурност никога не би убил животно, не се е чувало да има някаква плътска връзка и ако това не е достатъчно, в Тайната вечеря е пропуснал да нарисува хляба за причастието и е сложил кама, оръжие, в ръката на свети Петър, смятайки, че така показва коя е църквата на Сатаната. За един катар само някой раб на Лукавия би държал оръжие на пасхалната маса.
— И все пак маестро Да Винчи е уважил виното — отбеляза абатът.
— Защото катарите пият вино! Но забележете, отец Бандело: вместо пасхалното агне, което според евангелията е храната на тази вечеря, маестрото е нарисувал риба. И знаете ли защо?
Абатът поклати отрицателно глава. И аз му отговорих:
— Спомнете си онова, което племенникът ви е чул от устата на клисаря, преди да се запали: катарите не ядат никаква храна, произхождаща от съвкупление. Според тях рибите не се съвкупяват и затова могат да се ядат.
Шепот на възхищение се разнесе из залата. Монасите следяха със зяпнали уста обясненията ми, изумени, че не са разчели по-рано тези еретични знаци по стената на бъдещата им столова.
— А сега братя, трябва да отговорите един по един на въпроса ми — казах, сменяйки тона с по-строг. — Направете си равносметка и кажете пред общността: някой от вас следвал ли е, по своя или по чужда воля, някое от правилата на поведение, които ви описах?
Видях как монасите затаиха дъх.
— Светата майка, Църквата ще прояви милост към онзи, които се отрече от тях, преди да излезе от това събрание. Но после законът ще се стовари с цялата си тежест върху него.
37.
Прокобника действаше със смайваща точност.
Ако някой бе имал нещастието да го срещне, щеше да си помисли, че познава манастира до последното ъгълче. Загърнат в черен плащ, който го скриваше от главата до петите, той прекоси редовете от празни пейки в църквата, зави наляво към параклиса „Мадона деле Грацие“ и потъна в сакристията. Не срещна никого по пътя си. В този час монасите се бяха събрали на извънреден капитул и не подозираха за присъствието на натрапника.
Бързешком напусна параклиса и сянката му се плъзна към арката, която водеше към малкия двор на абата; заобиколи го с лека стъпка и щом стигна до Двора на мъртвите, подмина столовата и се заизкачва, вземайки по три стъпала наведнъж, по стълбата, водеща към библиотеката.