Прокобника — човек или призрак; ангел или дявол, без значение — се движеше уверено. И така, след като огледа с вещо око залата на манастирския скрипториум, се отправи към пюпитъра на брат Алесандро. Нямаше време за губене. Знаеше, че Марко д’Оджоно и един помощник на тосканеца, художник на име Бернардино Луини, току-що бяха излезли от дома на Леонардо, точно срещу манастира „Санта Мария деле Грацие“, и скоро щяха да дойдат в столовата. Нямаше представа какво ги води насам и още по-малко защо с тях, по изричното желание на тосканеца, идва и една млада жена.
Прокобника остави внимателно плаща си върху масата на библиотекаря и като се постара да не вдига шум, опипа плочките по пода. Бяха слепени една с друга и само две от тях се разклатиха, като ги чукна. Беше точно това, което търсеше. Призракът се наведе, огледа ги и видя, че не са залепени с хоросан, че краищата им са огладени, а отдолу чисти, което показваше, че са използвани често. Като ги повдигна, видя отвода за парното отопление. Огледа го доволен. Прокобника знаеше, че този тесен иззидан канал минава от единия до другия край на тавана в столовата и че по него човек с остър слух няма да пропусне нито една подробност от онова, което се говори долу.
Внимателно се излегна в цял ръст, долепи ухо до плочките и затвори очи, за да се съсредоточи.
След минута се чу силно скърцане. Беше мандалото на столовата. Гостите на Леонардо вече влизаха в залата с Тайната вечеря.
— Какво ли искаше да каже маестрото с това, че той е омегата?
Въпросът на красивата Елена се понесе съвсем ясен по канала към горния етаж. Прокобника се изненада, че чува женски глас.
— За пръв път го чух да говори за това пред сестра Вероника в деня, когато тя умря — отвърна Марко д’Оджоно, чийто глас той позна веднага.
— Били сте при сестра Вероника да Бинаско в деня, когато се сбъдна предсказанието й?
Елена не беше на себе си от възторг.
Бе прекарала последната нощ будна, омаяна от обясненията на Леонардо и от шегите на учениците му, подготвяйки се да му позира. Леонардо се бе съгласил да я рисува като апостол Йоан, ако преди това му докаже с помощта на двамата си придружители, че е способна да разбере значението на стенописа.
Маестрото, запленен от красотата на първородната дъщеря на семейство Кривели, не преставаше да мисли за нея, откакто се видяха в Палацо Векио. Тя беше един прекрасен „Йоан“. Но той не искаше да избързва. Покани я един-два пъти, винаги заедно с маестро Луини, на прочутите си вечери на музиката, поезията и трубадурите, които подготвяше за гостите си. Искаше да следи отблизо развитието на тази неочаквана връзка. Девойката беше като опиянена. Да се озове в един кръг, за който бе чувала само от майка си, беше все едно да попадне в света на сънищата. И не искаше да се събуди. Откакто Лукреция Кривели бе озарила детските й нощи с приказки за принцове и трубадури, с рицарски церемонии и магьоснически сборища, Елена искаше да е там.
— Сестра Вероника ли? Охо! Тази монахиня се гневеше много лесно — спомни си Марко, мъчейки се да стопли ръце с дъха си. Столовата беше студена. Бе дошъл моментът да прояви интелигентността си.
— Наистина ли?
— О, да. Все кореше маестрото за странния му вкус и го критикуваше, че познавал по-добре творбите на гръцките философи, отколкото светите писания. Истината е, че обикновено не говореха за изкуство, а още по-малко за картините на маестрото, но в деня на своята смърт сестра Вероника го попита за тази столова.
— Но какво общо има това с омегата? — възрази Елена.
— Нека ви обясня. Онзи ден Леонардо се засегна. Сестра Вероника го обвини, че е омаловажил значението на Исус в Тайната вечеря. И маестрото се ядоса. Отвърна й, че Исус е единствената алфа в тази творба.
— Така ли каза? Че Исус е алфата в стенописа?
— Исус, каза той, е началото. Центърът. Оста на тази картина.
— Всъщност — заяви Луини, мъчейки се да различи силуета на Спасителя в полумрака — вярно е, че Исус заема централно място. Освен това знаем, че убежната точка за перспективата на цялата композиция се намира точно над лявото му ухо, под косата. Там Леонардо заби своя пергел първия ден. Сам го видях. И от тази свята точка нарисува всичко останало.
Прокобника се изненада, че чува Луини да говори. За пръв път му се случваше. От темите в творбите му знаеше, че споделя еретическите идеи на Леонардо. И той рисуваше натрапчиво сцени от житието на Йоан. Теми като срещата на малкия Йоан с Исус по пътя към Египет, кръщението в река Йордан или главата му, поднесена върху сребърен поднос на Саломе, се повтаряха непрекъснато в платната и в картините му върху дърво. Всички поклонници, които боготворяха Мадона в пещерата на Леонардо, го познаваха добре. „Вълците — помисли си той, обезпокоен от присъствието му в светая светих на тосканеца — ходят все на глутници.“