Освен това, както обикновено, питомците му носеха само лоши вести от манастира. Казаха, че „Санта Мария“ бил вдигнат по тревога. Че отец Бандело решил да подложи на разпит монасите, търсейки еретици и че заповядал да затворят любимия му брат Джулелмо, готвача, обвинен в съзаклятие срещу Църквата. Маестрото изслуша тези обяснения с неохота, не знаейки какво да отговори.
— И аз не ви разбирам, маестро — намеси се д’Оджоно. Нима това, което става, ви харесва? Не се ли тревожите за съдбата на приятеля си? Толкова ли безчувствен сте станали, синьор?
Леонардо вдигна синия си поглед от сандъка с инструменти и се вторачи в своя любимец Марко:
— Брат Джулелмо ще издържи — рече той най-сетне. — Никой не може да направи пробив в кръга, който представлява.
— Стига алегории! Нима не виждате опасността? Не разбирате ли, че скоро ще стигнат и до вас?
— Единственото, което разбирам, Марко, е, че не ме чувате… — възрази сухо Леонардо. — Никой не ме чува.
— Един момент! — Младата Елена, която дотогава стоеше смълчана зад Луини и Д’Оджоно, прекрачи напред и застана между тримата мъже. — Вече знам на какво искате да ни научите, маестро! Сега го разбирам! Всичко е в Тайната вечеря.
Леонардо повдигна гъстите си вежди пред този неочакван изблик. Младата графиня продължи:
— Използвали сте брат Джулелмо, за да нарисувате Големия Яков. В това няма съмнение. И в Тайната вечеря той представлява буквата „О“. Омегата. Също като вас.
Луини сви рамене, поглеждайки маестрото засрамен. В края на краищата той бе казал това на младата Кривели.
— Това може да значи само едно — продължи тя, — че вие и брат Джулелмо сте единствените посветени в тайната, която искате да открием. А също и че сте толкова сигурен в мълчанието му, колкото и той във вашето. Значи сте част от един и същ план.
— Чудесно — поздрави я Леонардо. — Виждам, че сте проницателна като майка си. А знаете ли защо избрах буквата „О“?
— Мисля, че… да. — Елена се поколеба.
Тосканецът я погледна заинтригуван. Учениците му — още повече.
— Защото омегата е краят, противоположното на алфата, която е началото — каза тя. — По този начин се поставяте в края на един път, поет от Исус, който е единственото „А“ в стенописа.
— Чудесно — повтори маестрото. — Чудесно.
— Разбира се! Вие и брат Джулелмо ще ни отведете до Църквата на Йоан! — подскочи Луини. — Това е тайната!
Ученият се наведе отново над странното устройство, което конструираше за своето парче земя, и поклати глава в знак на отрицание.
— Не е само това, Бернардино. Не е само това. Леонардо стоеше пред някакво ужасно устройство. Беше се заел с него малко след като опитът му да автоматизира кухнята в крепостта на Сфорца се провали. Автоматичните шишове за печене, машината за кълцане на месо, онези огромни мехове, които подгряваха един циклопски казан, пълен с вряща вода, и машината за рязане на хляб, задвижвана с въздух, се бяха повредили и изобщо не можаха да задоволят варварския гастрономически вкус на Мавъра. Но с новото му изобретение беше различно. Ако всичко вървеше добре, херцогът нямаше да се подиграва пак на гигантското му устройство за събиране на ряпа и да го предлага за бъдеща бойна машина срещу французите. Вярно, при първото изпробване във фермите Порта Верчелина тя взе три жертви, но след някоя и друга поправка машината нямаше да бъде смъртоносна.
— Маестро… — възнегодува Луини пред безразличието на тосканеца. — Направихме огромна крачка в тълкуването на Тайната вечеря, а вас това сякаш изобщо не ви интересува. Не виждате ли, че вече е дошло време да ни посветите в тайната си? Инквизицията затваря кръга около вас. Утре може да ви задържат и да ви разпитват. Ако го направят, цялото ви начинание ще пропадне.
— Изслушах ви, Бернардино. И то внимателно — рече Леонардо, без да откъсва поглед от изобретението си. — И макар да оценявам това, че сте открили буквите, които скрих в Cenacolo, виждам, също и че не можете да ги разтълкувате. И щом вие, дето знаете как да търсите, приличате на неграмотни деца, то онези монаси, които казвате, че ме преследват, ще са още побезпомощни.
— Една книга. Ключът е там, нали, маестро? В една книга, от която сте научили всичко.
Думите на Луини прозвучаха като отправено предизвикателство.
— Какво искате да кажете?
— Хайде, синьор. Времето на гатанките мина. И вие го знаете. В Тайната вечеря видях лицето на стария ви приятел Фичино преводача. Нали точно на него обещахте, че този портрет ще е знак за идването на Църквата на Йоан? Нали той ви даде една книга, която ще стане новата Библия на тази Църква?