— Аз имам много срещи — отвърна Ксандрия с крива усмивка. — Не бива да забравяш, че съм главният управител на „Грандхотел Ман“.
— Наистина съм впечатлен.
— Мислех, че можеш да се впечатлиш единственото от фигурата и лицето на една жена.
— Сега ти ме подценяваш. Това ли е твоята карета?
Ксандрия кимна утвърдително. Двамата с Едуард прекосиха оживената улица.
— Променила си се — отбеляза замислено Едуард. — Няма и помен от наивната, потънала в скръб, вдовица, която срещнах преди четири години.
— Значи все пак си забелязал? — Ксандрия изглеждаше поласкана.
— Определено забелязах. — От погледа му струеше искрено възхищение.
— Ти също си се променил — не се сдържа Ксандрия. — Вече не си малко момченце.
— Скъпа, и двамата знаем, че дори на осемнайсет не бях момче, а се надявам да имам възможност да те убедя, че съм всичко друго, но не и малък.
Те спряха пред спретнатата двуколка. Ксандрия го гледаше вече без да се усмихва. Не се съмняваше, че мъжът насреща й говореше самата истина и че при първа възможност ще й даде доказателства. Несъзнателно мислите й се върнаха назад във времето, когато се притискаше полуразсъблечена в прегръдките му, отдадена в плен на горещо плътско желание. В слабините й нахлу гореща влага.
При последната им среща преди четири години тя беше вдовица от няколко месеца. Едуард пък беше привлекателен и самонадеян младеж. Сега, от позицията си на зряла жена, Ксандрия можеше да разбере как неговата любезност и чар я бяха подтикнали да се остави на горещите му ласки. За щастие тогава бе успяла за запази капка трезв разум и не беше позволила пламенните му целувки да я предизвикат да стигне по-далече. Да, прекрасно си спомняше онова изживяване. А той бе приел благосклонно отказа й да довършат това, което бяха започнали, и несъмнено бе намерил облекчение в прегръдките на някоя друга.
Идеята, че го е тласнала в ръцете на друга жена, ни най-малко не я притесняваше, макар преди четири години да беше дълбоко разтърсена от краткото и страстно преживяване помежду им. Не изпитваше и никакво чувство на вина. А сега всичко беше толкова различно.
През изминалите години бе постигнала зашеметяващ успех в професионалната сфера, а заедно с успеха бе спечелила почти неограничена власт в ръцете си. Самоуверената жена в разцвета на жизнените си сили твърде малко напомняше за онова неопитно, наивно момиче отпреди четири години. Сега беше напълно независима жена, способна да се чувства прекрасно в кожата си и сама да определя целите и намеренията си.
Сама бе избрала да не се омъжва повторно. Мъжете оставаха привлечени от ослепителната й външност и неограничените средства, с които разполагаше. Но през последните години тя упорито отблъскваше всеки настоятелен ухажор около себе си, а те, както Едуард бе предположил, не бяха един и двама. Отношението й към мъжете нямаше нищо общо със скръбта по изгубения й съпруг, макар приживе да беше силно привързана, но не и влюбена в него.
Нежеланието й да се омъжи повторно се дължеше единствено на онова, което се бе борила да постигне през всичките тези години. Въпреки острите протести на баща си тя бе работила дълго и упорито, за да стане това, което в момента беше. Бе започнала от самото дъно като общ чиновник, за да се издигне на върха и да стане главен мениджър на „Грандхотел Ман“. Сега беше независима жена и уважавана бизнесдама. Много хора я считаха за ексцентричка, но това само й даваше повод още повече да се гордее с постигнатото. Никога не би се отказала от всичко това, за да се омъжи отново. Защото един евентуален брак означаваше да сложи край на досегашната си кариера и да се отдаде на домакинството на мъжа си. А това беше абсолютно немислимо.
Известно време след смъртта на съпруга си Ксандрия установи, че е изключително страстна жена. Но винаги внимаваше да запази дискретност. Баща й никога нямаше да й прости, ако узнаеше за тази част от живота й. Беше старомоден и консервативен човек и за нищо на света не би я разбрал. А тя беше толкова привързана към Чарлз, че никога не би позволила той да узнае истината. И понеже обичаше Слейд като свой роден брат, не беше безразлична и към неговото мнение за нея. Но и неговите морални норми бяха остарели и старомодни. Ако някога дори заподозреше, че през изминалите години е сменила няколко любовници, благоразумният Слейд щеше да остане шокиран и безкрайно разочарован. А за нея мнението на близките й означаваше много повече от елементарното задоволяване на либидото.
— Имаш ли нещо против да вечеряме заедно довечера? — обърна се тя към Едуард.