За миг по лицето му премина сянка на изненада. Дори и най-ексцентричните представителки на нежния пол никога не канеха мъжете на срещи. После лъчезарната усмивка разцъфна на устните му.
— С огромно удоволствие, мила моя.
— Чудесно. Късно ли ти се струва девет часа? Можем да вечеряме в моя офис в хотела. Ще имаш възможност подробно да ми разкриеш какво става между Слейд и неговата съпруга.
Едуард я погледна закачливо.
— Надявам се да имам възможност и да ти разкрия различни неща.
Макар да се смяташе за модерна и освободена жена, Ксандрия се изчерви.
Няколко часа по-късно Слейд захвърли химикала си на бюрото и разпалено изруга. Мастилото се разля по белия лист. Той се изправи на крака и впери поглед през прозореца. Гледаше към „Еди стрийт“, но не виждаше нито хората, нито сградите под себе си. Съзнанието му бе обсебено от образа на наранената му съпруга.
Все още му се струваше невероятно, че тя не е Елизабет Сейнт Клер, не е годеницата на Джеймс, че брат му никога не я е познавал и тя никога не го е виждала. Идваше му да извърши убийство всеки път, когато си напомнеше за безсънните часове на копнеж и очакване, за разяждащата вина, която бе обхванала душата му.
Беше минал през самия ад.
Лъжата беше наистина монументална. Нямаше никакво приемливо извинение за постъпката й. Но освен неудържимият гняв в душата му се загнезди разочарованието. Тази жена имаше лика на ангел, говореше като ангел, държеше се като ангел, а беше толкова далече от това понятие. Не беше истинска дама. Дамите никога не лъжеха. Всичко беше преструвка, долна симулация. Тя беше изумително добра актриса, невероятно обиграна лъжкиня.
Болеше го от това предателство. Не можеше да повярва, че ослепително красивата жена с лице на светица е способна на подобно деяние.
Не можеше да вникне в подбудите й. Не проумяваше какво я бе накарало да се омъжи за него, след като си бе възвърнала паметта. Все пак фактът, че е част от семейство Браг и че е аристократка по произход, й даваше възможност да сключи далеч по-изгоден брачен съюз. Дали не беше в плен на някакво увлечение по него? Вероятно дори след като си бе спомнила своето минало, в сърцето си е изпитвала дълбока благодарност към него. Но сега това нямаше никакво значение. Трябваше незабавно да му признае истината. Нямаше извинение за подобна измама.
Реджина беше далеч по-богата наследница от Елизабет Сейнт Клер. Каква ирония на съдбата! Изведнъж тази мисъл го порази. Как би могъл Рик, който на два пъти е виждал Елизабет, да изпадне в подобно заблуждение? Слейд не можеше да бъде лесно подлъган — Рик несъмнено е бил наясно с истината от самото начало и се е поблазнил от възможността да присъедини към семейството една наследница на фамилията Браг. Не само Реджина го бе измамила — баща му също беше участник в този долен фарс.
Слейд потръпна от възмущение и закрачи нервно из офиса.
В момента яростта му пречеше да изпитва съжаление, задето я бе наранил с внезапното си заминаване. Преди това потресаващо разкритие беше покъртен до дъното на душата си от болката, която бликаше от очите й. Презираше се за долната си постъпка, макар че нямаше какво друго да стори, след като я смяташе за любимата на Джеймс. Сега можеше да се изсмее над тогавашните си душевни терзания. Тази жена не принадлежеше на брат му, така че нямаше нищо грешно в неговата любов към нея, във връзката помежду им. Ако имаше представа коя е в действителност, никога нямаше да я напусне. Само ако знаеше, сега щеше да плува в блажените облаци на рая, а не да се раздира от болката на предателството.
Колко ли далече щеше да стигне тя в усилията си да получи развод? За миг му прилоша от внезапно връхлетялата го мисъл, че без значение дали тази жена е истинска дама, или не, тя със сигурност го мразеше до мозъка на костите си, щом бе потърсила изход в един обществено скандален развод.
Слейд присви устни. Колкото и нелепо да беше, самата идея за развод го отблъскваше. Нямаше какво да извлече от този брак. Той я мразеше; тя го ненавиждаше. Този брак щеше да се превърне в ад и за двама им.
Опита се да си представи един евентуален развод. Отново го заля вълна на отвращение. Не е възможно, опитваше се да си втълпи Слейд. Не беше възможно след такова долно предателство все още да таи в душата си топли чувства към тази жена. Не биваше да изпитва нищо друго освен омраза и гняв. Но колкото и да се опитваше да извика някаква омраза към нея в душата си, търсеното чувство някак му се изплъзваше.
Слейд се чувстваше по-разстроен от всякога. Той настоятелно се опитваше да си напомни, че е отказал развод в състояние на афект, че единствената причина за проявеното вироглавие е разпаленият му гняв. Просто не обичаше да бъде заплашван, насилван и мамен — от никого, а най-малко пък от тази жена.