Слейд и Чарлз прекосиха уверено двора. Двамата мъже незабавно бяха разпознати от някои от посетителите и трябваше да кимат с глава в знак на поздрав във всички посоки. Краката им потъваха в меките ориенталски килими. Огромните тропически палми придаваха известен уют в огромното преддверие, покрито с бял мрамор. Те избраха едно кътче в ъгъла, далече от пианиста, настаниха се удобно и си поръчаха бърбън с лед.
— Коя е тя? — попита Чарлз.
— Реджина Браг Шелтън. — Слейд умишлено наблегна на прочутото й бащино име. Дори да беше казал Рокфелер или Астор, едва ли щеше да предизвика по-голяма изненада в погледа на Чарлз.
— Наистина ли? Слейд, не мога да ти опиша колко съм разочарован, че си запазил брака си в тайна от мен.
— Ксандрия ли ти каза?
— Веднага щом е излязла от офиса ти.
Слейд въздъхна.
— Чарлз, не бих казал, че съм се опитвал да го запазя в тайна. И не става дума за истински брак, не и в общоприетия смисъл. В противен случай никога не бих я оставил в Мирамар.
— Да, трудно ми беше да повярвам, че си предпочел да изоставиш младата си булка вкъщи.
Слейд се наклони напред, докато облеченият в бял костюм негър сервираше питиетата им на масата.
— Ожених се за нея заради парите й, Чарлз, само заради парите й.
Чарлз очевидно не вярваше на ушите си.
— Така ли? Това ми се струва съвсем нетипично за теб. Ти никога не си отдавал особено значение на парите.
Слейд се видя принуден да обясни тежкото финансово състояние, в което бе изпаднал Мирамар. После обясни на своя отдавнашен приятел, че Реджина бе изпаднала в амнезия и че всички, включително и той самият, я бяха взели за Елизабет Сейнт Клер, годеницата на Джеймс, и как обстоятелствата го бяха принудили да се ожени за нея заради богатото й наследство.
— Това трябваше да бъде само формален брак, заради Джеймс. Тя беше уязвима, а аз щях да и предоставя дом и закрила в замяна на нейните пари, които трябваше да спасят Мирамар.
— Интересна история — промълви замислено Чарлз и остави чашата си на масата. — Защо не ме помоли за помощ? Аз имам солидни връзки в повечето банки по света.
— Чарлз, повярвай ми, че ако можеше да ми помогнеш, несъмнено щях да те помоля за това. Не забравяй, че във времето, в което работя за теб, аз също съм извадил някои солидни връзки. Но в момента не можем да си позволим нов заем. За момент дори ми хрумна да те поканим за наш партньор в Мирамар, но Рик никога не би допуснал подобен изход от кризата. А дори и да бяхме привлекли инвеститор, който не е част от семейството, сумата, която би трябвало да внесе, незабавно му дава правото на контрол върху Мирамар, а това е напълно немислимо.
— А какво ще кажеш за един личен заем? — попита Чарлз. — Само между нас. Нима не знаеш, че винаги съм насреща, когато имаш нужда от нещо?
Слейд изглеждаше смутен.
— Признавам, че и тази мисъл ми мина през ума. Но никога не бих се осмелил да ти поискам подобна услуга.
— Знам, че не би го направил — отвърна Чарлз. — Ти винаги даваш всичко от себе си, но не обичаш да получаваш нищо в замяна. За цели десет години, откакто сме неразделни приятели, никога не си ме помолил за услуга. Затова се опитвам да ти втълпя, че съм готов да ти дам заем и не е нужно дори да ме молиш за това.
Слейд го погледна внимателно и се опита да прикрие горещите чувства, които предизвикаха в душата му сърдечните думи на неговия приятел. Защото дълбоко в себе си бе изпитвал страх да го помоли — страх да не му откажат, да не го отхвърлят, да не се окаже, че не е чак толкова значим за Чарлз Ман, че да заслужи подобна подкрепа.
— Чарлз, говоря ти за огромна сума пари — каза неуверено той. — Трябва да погасим вноските си за две години назад, имаме нужда от свеж прилив на капитал, за да превърнем ранчото в съвременно селскостопанско предприятие и да работим през следващите пет години. Поне пет години.
— Това наистина изисква солидна сума — съгласи се Чарлз. — Но аз бих ти заел парите, стига само да поискаш.
Слейд преглътна.