— Благодаря. — Той въздъхна с облекчение. Поне тук бе намерил благоприятен отговор на съмненията си. Чарлз винаги щеше да му се притече на помощ. Трябваше да има повече вяра в тяхното приятелство, трябваше отдавна да е разбрал колко здрава и трайна е връзката помежду им. — Но ще оставя това като последен изход. Рик няма да се съгласи; подозирам, че дори би изпаднал в истерия. А и ще измине доста време, преди да успея да ти върна парите. Засега разполагам с известно време. Банката едва ли ще предприеме нещо толкова скоро след сватбата ми с наследница от семейство Браг. Поне от това преимущество мога да се възползвам.
— Браг е силно име — съгласи се Чарлз. — Убеден съм, че тя наистина разполага с парите, от които се нуждаеш.
Слейд впери поглед в недокоснатата си чаша с бърбън. Гневът го заля с нова сила.
— Преди време изпитвах известни колебания, дали да се възползвам от наследството й. Но не и сега. Тя ме излъга. Никога няма да забравя това, никога няма да й простя. Никога повече няма да й се доверя. Тя е истински дявол с ангелско лице.
— И за какво те е излъгала?
— Възвърнала си е паметта още преди венчавката. — Гласът му се задави. — Аз, глупакът, си мислех, че е годеницата на Джеймс, а тя е знаела истината, но не ми каза.
За миг Чарлз остана неподвижен, после се наведе и стисна здраво ръката на Слейд.
— Успокой се, синко.
Слейд поклати безмълвно глава. Гневът го заслепяваше, правеше го неспособен дори да говори.
— Обичаш ли я?
Той поклати глава отрицателно. Не я обичаше, вече не. И никога нямаше да признае, дори и пред себе си, че бе проявил тази глупост, тази лудост — и тази непочтителност към мъртвия си брат — да се влюби в нея в момент, в който я смяташе за Елизабет Сейнт Клер. Гласът се изтръгна от устните му с усилие.
— Но минах през ада, Чарлз, през всичките кръгове на ада, докато си мислех, че е жената на Джеймс.
— Значи все пак изпитваш нещо към нея.
— Не и любов — отвърна дрезгаво Слейд.
— Съмнявам се, че щеше да изглеждаш толкова разстроен, ако тази жена ти беше напълно безразлична.
— Е, да, изпитвам известни чувства към нея. Но те са свързани единствено с леглото.
Чарлз потръпна.
— Да не би да се опитваш да ме шокираш? Защото няма да се получи. Аз те познавам по-добре от всеки друг.
— Съжалявам. Но се чувствам съкрушен. Тя иска развод. Тя изисква развод. Не можем да се понасяме един друг, но не мисля, че ще отстъпя. — Слейд премълча, че парите не бяха единствената причина за твърдоглавия му отказ.
Чарлз го потупа приятелски по ръката.
— Защо не позволиш природата сама да вземе нужното решение? Все пак тя се е омъжила за теб, въпреки че е знаела коя е в действителност. Това означава нещо, въпреки че на теб очевидно не ти говори нищо. А ти едва ли би могъл да попаднеш на по-изгодна партия за женитба. Ксандрия ми каза, че съпругата ти е не само ослепително красива, но и изтънчена, и добре възпитана. И двамата знаем, че Ксандрия има безпогрешни инстинкти, а тя смята, че Реджина Враг Шелтън е най-подходящата жена за теб. Мисля, че ти отдавна се нуждаеш от съпруга, Слейд. От съпруга и уютен дом.
Слейд не вярваше на ушите си.
— По дяволите, Чарлз, тя съвсем не е изтънчена дама! Ксандрия греши. Не чу ли какво ти казах? Тя не е никаква дама, тя е една подла лъжкиня.
Чарлз се усмихна с разбиране.
— Синко, ако бях на твое място, щях най-напред да се запитам защо тази жена се е омъжила за мен. А най-добре ще е да попиташ самата нея.
20
Чарлз беше прав. От дълго време насам Слейд си задаваше въпроса защо, но усилията му да си обясни мотивите за постъпката й оставаха напразни. Сега възнамеряваше да й зададе въпроса директно и без заобикалки.
Твърдо решен този път да стигне до дъното на нещата, той натисна звънеца на внушителната къща, собственост на семейство Д’Аршан. Часът за вечеря отдавна бе отлетял, но не можеше да чака повече. Въпросът му не можеше да чака.
Вратата отвори дребничък прислужник, който с пълно право го изгледа подозрително, защото никой не отиваше на гости неканен по това време. Слейд се представи.
— И моля ви, уведомете госпожа Деланза, че съпругът й е тук. В очите на момчето проблесна изненада.
— В този дом няма човек с такова име, сър.
Слейд почувства как кръвта кипва във вените му. Тя дори не използваше неговото име! Трябваше да се досети. Очевидно съпругата му възнамеряваше да получи развод тайно, така че никой никога да не узнае, че е била негова жена. Без да дочака покана, Слейд прекрачи прага и пристъпи покрай прислужника във фоайето.