Тя поклати глава.
Слейд забеляза, че кокалчетата на ръцете й са тебеширенобели. Той пристъпи и седна до нея. Тя се отдръпна встрани като опарена. Очите й бяха огромни и светли.
— Кажи ми — повтори настоятелно той. — Трябва да знам.
Тя сведе очи.
— Ти спаси живота ми, не помниш ли? Бях ти б-благодарна за това.
— Значи ме излъга от благодарност?
Реджина присви устни и отново тръсна глава.
— Докато бях в състояние на амнезия, се увлякох по теб. Или п-поне така си мислех.
Слейд се вцепени. Тялото му замря с изключение на сърцето му, което пулсираше в мощни и болезнени тласъци.
— Но всичко е било илюзия.
Реджина преглътна мъчително.
— Дали е било илюзия?
— Д-да! Н-не! Искам да кажа, да!
— Да или не?
— Проклет да си! Добре — извика тя, твърде развълнувана, за да прикрива емоциите си. — Беше по малко и от двете. Д-доволен ли си сега?
— Била си ми благодарна. Била си увлечена по мен. — В душата му вече нямаше болка. Думите му бяха сподавен шепот.
В очите й проблеснаха сълзи.
— Да! Бях благодарна! Бях увлечена по теб!
— Дори и след като си спомни, че не си Елизабет Сейнт Клер?
— Какво искаш да кажеш?
— Все още ли беше увлечена по мен?
Реджина се изправи и закрачи неспокойно из стаята. Нямаше никакво намерение да отговаря на въпроса му.
— Признай си — предизвика я Слейд. Значи тя се бе почувствала привлечена към него. С пълното съзнание за истинската си самоличност Реджина Шелтън е била увлечена по него — толкова увлечена, че доброволно е пожелала да се омъжи за него. Преди това, заслепен от гнева си, той възприемаше всяко обяснение за действията й за неоснователно. Но не и сега. Слейд беше поразен.
— Не! Това беше грешка! — извика Реджина и се обърна с лице към него.
Той също се изправи и я погледна, измъчван от нечовешки угризения.
— С други думи — каза пресипнало Слейд, — ти си знаела коя си и все още си искала да станеш моя съпруга.
Раменете й се разтърсиха от ридания.
— Беше само от благодарност. И от привързаност в началото. Благодарността не е любов. Привързаността не е любов!
— Не — изрече замислено Слейд. — Благодарността не е любов. — Той предпочете да премълчи, че привързаността не е далече от определението за любов.
Реджина отново му обърна гръб, за да се пребори с напиращите в очите й сълзи.
— Нима това вече има някакво значение? Не искам да обсъждам своята наивност. Искам да обсъдим нашия развод.
Възторжената песен в сърцето му замря. Тя може и да се беше омъжила за него доброволно, но вече не искаше да бъде негова съпруга. Най-после се беше опомнила.
— Аз пък не искам да обсъждам никакъв развод. Защо просто не ми каза истината? И бездруго вече бяхме решили да се оженим.
— Защото предполагах, че в момента, в който се разкрия, всички ще се втурнат да търсят истинската Елизабет Сейнт Клер. Все пак Рик искаше съюз с нея, а не с мен.
Слейд изръмжа.
— Рик не може да бъде заблуден толкова лесно, Реджина. Сигурен съм, че от самото начало той е знаел, че си наследница на семейство Браг и с нетърпение е пресмятал сумата, която ще се влее в банковата му сметка.
Реджина се вцепени.
— И аз самата отдавна си задавам този въпрос. Но Рик трябва да е знаел, Виктория несъмнено му е казала истината.
— Виктория?
— Тя знаеше. Не съм сигурна откъде, но знаеше. Някой бе преровил вещите ми и откраднал медальона със снимка на майка ми — Джейн Шелтън — и моите инициали. Сигурна съм, че е била тя. Украшението ми бе откраднато в нощта, в която ти обяви нашия годеж, а тогава тя напусна вечерята с гръм и трясък. Във всеки случай едва ли е било толкова трудно да се стигне до истината. Точно в деня, в който ти ме заведе в Мирамар, чичо ми е бил в Темпълтън и е предлагал награда за всякаква информация, свързана с мен. Ако бях останала, несъмнено би ме открил.
Сега вече Слейд беше сигурен, че Рик е знаел, защото дори Виктория да не му бе казала истината, той несъмнено би могъл и сам да сглоби отделните части от пъзела.
— Проклет да е! — Слейд стисна здраво зъби. — Проклет да е!
Баща му беше отговорен и за неговите страдания, защото го бе накарал да повярва, че се жени за Елизабет Сейнт Клер.
— Не искам да ставам причина за нови раздори между теб и баща ти — заяви решително Реджина.
Думите й го изненадаха.
— Все още не си безразлична. — Думите се изтръгнаха от устата му, преди да успее да ги спре.
— Не. Грешиш. Нямаш представа колко грешиш. Повече от всичко на с-света искам д-да се разведа с теб.