Реджина беше повече от изумена.
— Както виждате, дойдох тук като защитник на Слейд.
Реджина потръпна. Втораченият поглед на Слейд и напрегнатият му въпрос: Дали не би могла да си възвърнеш топлите чувства към мен? заплашваха да сломят твърдата й решимост.
Реджина се сепна. Не биваше да отстъпва пред пламенните му думи. Както бе заявила и пред него, само действията наистина значеха нещо не своеволните изявления. Може и да беше сбъркала в преценката си за отношенията му с Ксандрия Кингсли, но беше факт, че той я напусна. Ако поне малко се интересуваше от нея, дори да я смяташе за Елизабет Сейнт Клер, не би могъл да я напусне след такава бурна нощ.
И все пак вместо да я отпрати да си върви, Реджина вдигна обнадежден поглед към другата жена. Една част от нея си оставаше безнадеждно любопитна за онова, което Ксандрия Кингсли можеше да й разкрие за същността на нейния съпруг. Без да се замисля, Реджина промълви:
— Слейд определено не прави впечатление на старомоден мъж.
Ксандрия се разсмя.
— Мога ли да ви наричам Реджина? Може ли да говорим неофициално?
Реджина кимна, неспособна да откъсне мислите си от спомена за първата си брачна нощ.
— Обичам Слейд като свой роден брат. Ако не бях толкова привързана към него, едва ли щях да се опитвам да ти повлияя. Не мога да ти опиша колко се зарадвах, когато разбрах, че най-после си е намерил съпруга! А после бях ужасена да узная, че не те е довел със себе си в града, и още по-лошо — че живеете разделени.
— Той ме напусна, госпожо Кингсли — прошепна унило Реджина, а погледът й упорито шареше по ръцете й, безнадеждно притиснати в скута.
— Обидил те е.
Реджина вдигна очи. На повърхността изплува болката, която не можеше да бъде изтрита и заличена толкова лесно, колкото разяждащия гняв.
— Да.
Ксандрия се приведе напред.
— Обичаш ли го?
Реджина се поколеба, неспособна да надникне в собствените си разрушителни емоции.
— Обичах го. С-сега н-не знам.
Ксандрия взе нежно ръцете й.
— Слейд е изключително добър и мил човек. Вие двамата сте създадени един за друг. Повярвай ми!
— Вие сте една непозната, макар и добронамерена. Моля ви, не ме молете да ви се доверя! Не ме убеждавайте да се върна при Слейд! Не мога да рискувам още един крах на мечтите си.
— Проклет да е този Слейд! — възкликна Ксандрия, обзета от внезапен пристъп на гняв. После въздъхна с примирение. — Той не е лесен човек — знам това не по-зле от теб. Но нима не можеш поне да опиташ? Слейд го заслужава, мила. И ако не се върнеш при него, рано или късно той ще те замени с някоя друга.
Изненадана, Реджина осъзна, че мисълта да го загуби заради друга жена й се струва противна и отблъскваща.
— Не зная… как да постъпя.
— Щом не познаваш добре съпруга си, нека аз да ти разкажа някои неща за него. Той е изключително себеотрицателен и лоялен човек. Враговете на баща ми неведнъж са му предлагали безбожни подкупи, за да предаде своя работодател — подкупи от хора, които ще се радват да видят Чарлз Ман победен и съкрушен. Предлагали са му огромни суми само за да напусне баща ми и да работи за конкуренцията, но Слейд винаги е отказвал. И освен това, вместо да работи за Чарлз Ман, би могъл повече от успешно да работи за себе си. Но Слейд е себеотрицателен. Винаги оставя собствените си интереси на последно място.
Реджина слушаше с широко отворени очи, зяпнала от изумление.
Изненадата й не остана скрита за Ксандрия, която стана още по-настъпателна.
— Не знаеше ли? Слейд е изключително загрижен и за моята безопасност. Трябва да призная, че неведнъж е раздавал юмруци само защото някой мъж се е осмелил да ми хвърли неприличен поглед. Сега ти си негова съпруга. Макар да сте разделени, можеш да разчиташ безусловно на пълната му подкрепа. Във всяко отношение. — Ксандрия се усмихна едва доловимо. — Точно заради това ми се стори смешно, че си ме взела за негова любовница. Слейд никога не би нарушил брачния си обет към теб. Никога!
Реджина се почувства безпомощна да потисне опияняващата тръпка на вълнение при мисълта, че Слейд ще й остане верен — завинаги.
— Но той ме изостави. Това не е нито почтено, нито достойно за уважение.
— Доколкото разбрах, той те е смятал за годеницата на Джеймс.
Внезапно засрамена, Реджина кимна утвърдително. Нима Слейд бе разказал всичко на тази жена?
— Слейд не е такъв тип човек, който с готовност ще се ожени за любимата на своя мъртъв брат, без да изпитва угризения на съвестта. Дори ако допуснем, че самият той те е обичал сляпо.
— Но той не ме обича.