Ксандрия повдигна иронично елегантно изписаните си вежди.
— Това вече е нещо, което ти трябва да знаеш по-добре от мен.
Реджина погледна изпитателно изисканата жена насреща си. Ксандрия очевидно смяташе, че Слейд е влюбен в нея!
— Грешите! — отвърна несигурно тя. Вече нямаше смисъл да се заблуждава — сърцето й заби учестено, озарено от смътна надежда.
— През всичките години, откакто го познавам, Слейд не е проявил интерес към нито една от изисканите дами в този град. Не е преживял дори и един кратък романс, никога. Освен това — добави откровено Ксандрия, — никога не е издържал любовница. Мога чистосърдечно да заявя, че е един от най-харесваните мъже в града, но той дори не посещава модните заведения. Никога и никоя дама не е успяла да спечели вниманието му, а още по-малко — сърцето му…
Реджина можеше лесно да довърши онова, което Ксандрия остави неизказано: докато срещна теб. Ксандрия бе твърдо решена да постигне целта си. Реджина се боеше да й го позволи.
Обнадеждена, Ксандрия продължи разпалено:
— Не мога да пропусна и факта, че Слейд е изключително щедър човек. Прекалено щедър! Както сама се досещаш, той не разполага с много пари, защото работи за Чарлз на заплата. Но е изключително скромен и пестелив и рядко харчи пари за себе си. Твърди, че можел да преживява с оскъдни средства. И какво, мислиш, прави той със своите спестявания? Подарява ги.
— Какво?
— Слейд е твърде скромен и едва ли някога ще ти признае заслугите си, но най-новото мисионерско сиропиталище в града е построено изцяло с негови средства. Той сам осигури цялата сума, която бе необходима за изпълнението на проекта. С годините съм забелязала, че Слейд е изключително привързан и милостив към сираците.
— Привързан към сираците — повтори замислено Реджина. Прииска й се да заплаче. Такива благородни пориви бяха доста красноречиви и достойни за възхищение. Слейд очевидно намираше някакво духовно сходство между себе си и бездомните дечица.
Реджина се замисли за респектиращия бизнесмен, с който се бе сблъскала в неговия офис и за изтънчения джентълмен, който изисканите дами в Сан Франциско се надяваха да прелъстят. Мислеше за човека, който работеше усърдно и всеотдайно за друг, не за самия себе си, и който живееше като аскет, за да построи домове за сираците. Този човек бе неин съпруг, но за нея си оставаше напълно непознат. А нима всичко това наистина бе чак толкова изненадващо? Нима от самото начало не бе съзряла добрината и благородството в душата му? При първата им среща го бе възвеличала като свой герой, беше го възприела като истински джентълмен, прикрит зад фалшивата непроницаема маска на грубостта и безразличието. Навярно все пак вече знаеше за него всичко, което й бе нужно да знае.
— Не бива да се отказваш от Слейд — прошепна приглушено Ксандрия.
Реджина само клатеше глава, докато си възвърна способността да говори.
— Зная, през цялото време съм знаела, че дълбоко в себе си той е добър човек. — Тя избърса припряно очите си. Слейд беше повече от добър човек — но, проклет да е, той я изостави, напусна я, направи живота й непоносим.
Ако знаех, никога нямаше да те напусна.
За миг Реджина сякаш забрави да диша. Нима така грижливо пазената й фалшива самоличност наистина бе от такова огромно значение за нея? Можеше ли да се осмели да даде още един шанс на сложния и труден човек, който все още бе неин съпруг? Защото, ако останеше негова съпруга, двамата ги очакваше или опияняващо щастие, или потресаваща катастрофа — средно положение нямаше. Можеше ли да рискува чувствата си отново?
— Ако просто си седиш тук, в къщата на чичо си, никога няма да го опознаеш — долетя до слуха й приятният глас на Ксандрия. — Ако Слейд ти даде развод и се върнеш при роднините си в Англия, със сигурност никога няма да разбереш що за човек е.
Реджина вдигна очи към жената срещу себе си, а решимостта й сякаш се топеше. А нима вече не бяха натрупали непреодолима доза отчуждение помежду си — вчера в неговия офис, когато се видяха за пръв път след злополучната раздяла?
— Не бива да действаш прибързано. — Ксандрия стисна окуражително ръката й. — И заповядай на вечеря днес. Моля те, ела. Опитай се да опознаеш съпруга си поне малко, преди да предприемеш решителната крачка.
Това звучеше разумно и логично. Но нямаше нищо разумно в първобитното вълнение, което неочаквано се зароди в гърдите й. Реджина кимна — безмълвен знак, че поканата на Ксандрия е приета безрезервно.
21
Часът беше седем и пет минути вечерта. Слейд се опита да изглежда безразличен, докато поглеждаше крадешком към величествения часовник „Тифани“, инкрустиран с осемнайсеткаратово злато, поставен на бялата мраморна масичка. Той си наля припряно бърбън, обърнат с гръб към просторния салон, където Ксандрия, Чарлз и Едуард водеха неангажиращ разговор в очакване на последния гост.