Разговорът се лееше свободно и от прекрасните вина „Бордо“ и „Совиньон“, и двете от прочутите винарни „Ротшилд“ във Франция. Чарлз, Ксандрия и Едуард до насита се насладиха на вкуса на божествения еликсир. Когато накрая им поднесоха десерта, Ксандрия каза:
— Татко, какво ще кажеш вие, господата, да не се оттегляте след вечеря в библиотеката, за да вземем заедно по едно последно питие?
— Нямам нищо против. — Чарлз погледна въпросително Едуард и Слейд. — Какво ще кажете, джентълмени?
— Аз съм съгласен — отвърна провлечено Едуард и извърна лениво поглед към сияещата Ксандрия. — Компанията определено ми допада.
Тя му се усмихна топло.
— На теб винаги ти допада компанията на красиви жени — каза сухо Слейд и се намести удобно на стола си. Очите на Реджина се разшириха, когато почувства допира на ръката му.
— За разлика от теб — отвърна Едуард развеселен, — който не би обърнал внимание, дори ако най-красивата жена на света влезе в помещението.
Слейд се усмихна.
— Тази вечер забелязах.
Реджина неволно извърна очи към него. Подобно на останалите мъже Слейд бе изпил доста вино по време на вечерята. Но не изглеждаше никак замаян. И наистина я бе забелязал, когато я въведоха в стаята — дори открито бе вторачил поглед в нея.
— Е, ако ти не забележиш прекрасната си съпруга, то някой друг несъмнено ще я забележи — отвърна натъртено Едуард, докато им сервираха шери и портвайн.
Съвсем невъзмутим, Слейд се размърда под масата и Реджина почувства допира на коляното му до своето. Пулсът й очевидно това и чакаше, защото сега неудържимо се разбунтува.
— Горко му на онзи, който се осмели да погледне жена ми със задна умисъл. Твърде благовъзпитан съм, за да спомена в присъствието на дами каква точно ще бъде съдбата му.
Реджина го гледаше невярващо.
Едва доловимо, той й се усмихна. Допирът на коляното му я смущаваше. Дъхът й замря. Какво ли ставаше със съпруга й? В що за настроение бе изпаднал? И какво ли трябваше да означава подобно поведение?
Внезапно мислите й бяха прекъснати от намесата на Чарлз.
— Може ли за момент да ви помоля за внимание — каза той и потропа с лъжица по празната си чаша. Всички насочиха вниманието си към него. В драматичната тишина Реджина внезапно бе връхлетяна от смътно подозрение за онова, което щеше да последва.
Чарлз бръкна в джоба на сакото си и извади някакъв плик.
— Преди всичко бих искал да вдигна тост за младоженците.
Реджина се напрегна. Подозренията й се оказваха основателни. Тя се осмели да погледне предпазливо Слейд с ъгълчето на окото си. Погледът й се плъзна по изсечените черти на лицето му. Определено бе очаквала да види у него следа от гняв или несдържан протест, но вниманието му бе изцяло насочено към нея самата, не към Чарлз. После почувства как грапавите му пръсти се плъзнаха по голото й рамо — само веднъж, за кратко.
— Дадено — каза усмихнат Едуард и се изправи. Ксандрия го последва.
— Нека щастието и, надявам се, любовта, никога да не напускат вашия дом — извиси възторжено глас Чарлз и вдигна чашата си.
Едуард и Ксандрия вдигнаха наздравица и отпиха. Реджина поруменя. Този път дори не се осмели да погледне към съпруга си. Той все още не беше отместил ръка от рамото й. Чарлз вдигна плика във въздуха.
— Това е един от най-приятните моменти в целия ми живот — подхвана той, внезапно развълнуван. — Слейд, от десет години ти си ми по-мил и от роден син. Реджина, ти си най-добрата съпруга за Слейд. Двамата си подхождате повече, отколкото бихте могли да предполагате. Това — той размаха плика в ръката си, — е нашият сватбен подарък — от мен и моята прекрасна дъщеря. — Чарлз го подаде на Слейд.
Той го пое леко усмихнат и очевидно слисан.
— Чарлз, не трябваше. — Слейд подхвърли преценяващо плика. — Вътре има нещо тежко. Сребърен долар?
Чарлз се разсмя от сърце.
— Хайде, отвори го.
Слейд се обърна да погледне Реджина, която стоеше смаяна до него, неспособна да откъсне поглед от щастливото му лице.
— Вътре има нещо тежко — каза й той. — Тежко и метално.
Тя нямаше сили да му отговори. Но точно в този момент разбра, че няма да се разведе е него. Щом този мъж можеше да се държи така, значи двамата имаха шанс, бракът им имаше шанс. А тя щеше да направи всичко възможно да го има до себе си такъв, какъвто го видя тази вечер — усмихнат, спокоен и щастлив.