Значително отрезвен от новостите, които го заобикаляха, Слейд влезе и в банята. Тоалетните му принадлежности бяха грижливо подредени върху друг огромен и също толкова непознат сребърен поднос. В дъното на помещението беше поставила саксия с разкошна папрат, а на новата месингова закачалка висяха снежнобели хавлии. Бе сменила и комплекта от стари завеси, които отдавна бяха покрити с плесен. Новите пердета блестяха в свежите си бели и бургундско червени райета.
Съпругата му бе внесла много промени в дома му — и то към добро. Но кой знае защо, една мисъл не му даваше мира: откъде бе намерила пари, за да накупи всичките тези красиви неща? Той самият не би могъл да си ги позволи. След като беше взел жизненоважното решение да не докосва и с пръст наследството й, тя харчеше през пръсти само за да му достави удоволствие. Да, трябваше да си признае, че е трогнат от нейната загриженост, дори повече от трогнат, но всичко това можеше да ги отведе само до едно място: в тъмен тунел без светлинка в дъното.
— Слейд?
Той тъкмо обличаше кадифения си смокинг, когато гласът й го сепна. Воден от несигурния й глас, той пристъпи към вратата на спалнята си.
— Ядосан ли си? — попита го колебливо тя.
— Не.
По лицето й се изписа облекчение.
Слейд обгърна раменете й и я притисна силно към себе си. По тялото му плъзна нетърпелива тръпка.
— Това е като сън, Реджина — прошепна тихичко Слейд.
Тя вдигна към него очи, в които проблясваха сълзи на щастие.
— Харесва ли ти?
— Харесва ми — отвърна дрезгаво той. Искаше му се да й каже още много, но нямаше сили да говори сега. Без предупреждение Слейд се нахвърли жадно върху меките й устни и потисна приглушения й стон на изненада.
После тя се разсмя гръмко, преизпълнена с щастие, и се зарови дълбоко в гърдите му.
— Ами… леглото?
— Да го изпробваме — прошепна той и мигновено тялото му се разтърси от пламенна тръпка. — Да го изпробваме още сега!
— Не можем! — Реджина изглеждаше възмутена. — Мосю Бертран ще ни напусне, още преди да е започнал работа.
— Реджина, моля те! — Слейд с лекота я повдигна в ръцете си. — Искам да те любя! Сега!
Притихнала и неподвижна, тя се притискаше плътно към него.
— Имам нужда от теб — прошепна той и нежно я остави на леглото. — Толкова се нуждая от теб!
— Аз също се нуждая от теб, Слейд — прошепна тя, твърдо решена да потисне ненавременните сълзи в очите си. После понечи да каже още нещо, но горчиво прехапа устните си.
— Не! — извика Слейд и настойчиво плъзна ръце по раменете й. — Кажи го! Не го премълчавай. Кажи ми! Кажи ми, че ме обичаш — дори да ме излъжеш, кажи ми!
— Слейд…
Задъхан, той целуваше копринената кожа на шията й, ръцете му нетърпеливо изследваха тялото й.
— Реджина?
— Да — простена тя. — Обичам те, Слейд. Господи, колко те обичам!
24
Следващият ден измина неусетно в безоблачната мъгла на щастието. Реджина не беше възнамерявала толкова скоропостижно да се премести в дома на Слейд и да се залови с организацията на къщата и прислугата, но в действителност точно това бе сторила. А след приказната вечеря, която доказа, че мосю Бертран си заслужаваше и последното пени, тя се озова отново в леглото, в страстните прегръдки на Слейд. А когато най-после заспа след дългите и бурни часове на ласки, той не я събуди, за да я изпрати у дома. На следващата сутрин откри какво удоволствие е да се събужда до него — отпочинала и свежа, изпълнена с нова енергия и с много, много любов.
Беше очаквала Слейд да повдигне въпроса за техните отношения. Той обаче не го направи. Може би след като и бездруго бяха женени, нямаше смисъл да се ровят в пепелта на миналото. Нали все пак той бе този, който твърдо й отказа развод! Вероятно съпругът й се опасяваше докъде би могъл да ги отведе такъв един откровен разговор. Тя поне се боеше. При самата мисъл се чувстваше на тръни. Но едно нещо знаеше със сигурност: не искаше да се връща в дома на чичо си. Мястото й беше в дома на Слейд, рамо до рамо със съпруга й. Нямаше желание да напуска дома му дори за да си събере багажа. Слейд сам й спести това задължение. Веднага след закуска — и все още в леглото — небрежно й предложи да изпрати някой прислужник, който да й донесе нещата. Реджина прие с целия си ентусиазъм. Изглежда, двамата негласно бяха стигнали до споразумение да продължат разклатения си брак. Но кой знае защо, безмълвният им пакт изглеждаше някак крехък и нетраен.