Последният въпрос беше толкова неочакван, че я свари неподготвена.
— Не! Разбира се, че не!
— Значи въпросът е приключен — отбеляза сухо Слейд и тръшна чашата си върху масата. После се обърна и излезе от помещението.
Реджина потъна в меката тапицерия на дивана. За миг остана напълно неподвижна, разстроена и разтреперана. После взе в ръката си една от мострите — зеленото като мъх кадифе — и го притисна мъчително към гърдите си. Една сълза се изтърколи по лицето й и навлажни меката пухкава материя.
Слейд бе заявил, че всичко е решено, но тя изпитваше болезненото предчувствие, че проблемите едва започват. В съзнанието й назряваше мъчителната мисъл, че току-що е отворила кутията на Пандора.
Ксандрия беше впечатлена.
Бе въведена в гостната от безупречен иконом, а миг по-късно спретната прислужница й донесе поднос с чай и вкусен кейк Тя се огледа усмихната наоколо си. Чудовищният диван беше сменен, организираният хаос, толкова присъщ за Слейд, се беше изпарил, а краката й потъваха в мек ориенталски килим. Многобройните промени безспорно бяха освежили стаята и й бяха придали атмосфера и неподражаем уют. Ксандрия искрено се радваше, че миналата седмица Реджина се е върнала при Слейд и че способностите й на декоратор не подлежат на обсъждане.
Двамата не бяха уведомили никого за примирието помежду си. Ксандрия не беше виждала Слейд от онова празненството, което дадоха в дома на баща й за младоженците. Дори нямаше да узнае, че са се сдобрили, ако Едуард не я бе уведомил — в доста неподходящ момент при това. Устните й се разтегнаха в ленива усмивка при спомена за онези минути, в които тръпнеше в прегръдките на Едуард, с разкопчана до кръста риза, смъкнат корсет и вдигната над кръста пола — и то в нейния офис, за бога! По средата на работния ден, докато личната й секретарка си седеше, нищо неподозираща, отвъд отключената врата на кабинета й. Едуард очевидно проявяваше към риска същата безразсъдна склонност, каквато изпитваше и към правенето на любов. А тя, кой знае защо, нямаше нищо против.
В този миг в гостната влезе и самият дявол.
Чаят се разплиска от порцелановата й чашка. Тялото й мигновено реагира на присъствието му.
— Каква изненада, господин Деланза.
Той се ухили хлапашки.
— Добро утро, госпожа Кингсли.
Размениха си съучастнически погледи. Ксандрия се изчерви при мисълта, че в момента той вероятно си спомня как слънцето ги бе събудило в една от стаите на „Грандхотел Ман“ и как, преди да се измъкне незабелязана, той бързо я доведе до див, разтърсващ оргазъм. За по-сигурно Едуард бе предпочел да запази стая в хотела, вместо да се настани в дома на брат си. Така можеха лесно да си уреждат срещи. Ксандрия никога не би склонила да заведе мъж в собствения си апартамент, въпреки че служителите й несъмнено биха запазили нужната дискретност.
— Изглеждате доста сънен днес, мистър Деланза. Да не би да сте прекарали тежка нощ? — думите й бяха съпроводени с погледа на най-невинните очи в света.
— Изключително тежка, мадам. Виждате ли, тази нощ бях притиснат до стената да забавлявам един мой приятел, който не изпитваше видим респект към времето. Освен това очевидно много му допадаха забавленията, които му предложих — дотолкова му допадаха, че не прояви никаква загриженост за моя сън.
— Може би е нужно да преоцените отношението си към този приятел, господин Деланза.
Ъгълчетата на устните му подскочиха саркастично. Очите му я пронизваха, разсъбличаха я.
— Не мисля така, мадам. Този мой приятел е способен да раздава наслади със същата усърдност, с която ги и получава. Всъщност трябва да призная, че в момента с нетърпение очаквам следващата ни среща.
До момента Ксандрия си бе създала ясна представа какво ще представлява тази среща, но не и кога точно ще се състои. Огнен пламък облиза бедрата й. Само думите му бяха достатъчни, за да събудят заспалата страст в тялото й. Тя наистина си беше безсрамно, невъзпитано момиче, но и Едуард беше безсрамен развратник. Очевидно добре си подхождаха.
И тогава тя забеляза опасния пламък в очите му.
— Не си го и помисляй! — Тя вдигна предупредително ръка, сякаш жестът й щеше да го спре.
Невъзмутим, Едуард продължи да се приближава към нея.
— Защо?
Ксандрия се опита да го отблъсне.
— Реджина ще влезе всеки момент.
Ухилен като непослушно дете, той я притегли в прегръдките си и я възнагради с дълбока и прочувствена целувка. Когато най-сетне я отпусна, тя бе останала без дъх и склонна да моли за още.