— Скъпа, повярвай ми, че макар сега да е дукеса, дъщеря ни не е по-благоприлична отпреди. Мъжът й е принуден непрекъснато да върви след нея и да замазва следите от поредния скандал. — Той отново се обърна към Реджина. — А сега ми обясни как стана така, че се омъжи за този човек. Брет ми каза, че паметта ти се е възвърнала още преди венчавката. Не мога да повярвам, Реджина. Ти никога не си се проявявала като импулсивна и безотговорна дъщеря.
Реджина преглътна мъчително. Нямаше грешка — в гласа на баща й звучеше неприкрито заплашителна нотка. Но тя отдавна знаеше, че рано или късно ще се стигне и до този момент. Никълъс не би могъл да остане очарован от тази женитба.
— Татко, той е добър човек.
— Вярно ли е, че се е оженил за теб заради наследството ти? — Никълъс беше директен и безцеремонен.
Реджина се вцепени.
— Е? Казала си на Брет, че този мъж те е взел заради парите ти.
Реджина навлажни внимателно устните си.
— Но това вече е минало. Сега Слейд не иска парите ми.
— О! Така ли? Е, това поне е добре, защото, ако останеш омъжена за него, ще те оставя без пукнат шилинг.
Реджина простена.
— Никълъс! — извика възмутена Джейн. — Не можем ли просто да седнем и да обсъдим проблема като цивилизовани хора?
— Не виждам нищо цивилизовано в един развратен зестрогонец, който е прелъстил дъщеря ми и се е оженил за нея зад гърба ми!
— Той не ме е прелъстявал! — прошепна Реджина, ужасена от насоката, която бе приел този разговор. Никога не беше предполагала, че нещата ще тръгнат толкова зле.
Баща й беше изключително хитър и проницателен човек.
— Той може и да не те е прелъстил преди венчавката, Реджина, не и в леглото, но е завъртял главата ти с красиви думи. И можеш ли да ми заявиш, че не те прелъстява и сега? Доколкото разбрах, в един момент ти си дошла на себе си и си го напуснала с намерението да получиш развод. Очевидно обаче този мъж е успял отново да те примами при себе си. Ще те изчакаме, докато опаковаш багажа си.
Реджина тъкмо се канеше да обори напълно погрешните предположения на баща си, когато последните му думи я вцепениха.
— Моля?
— Допуснала си сериозна грешка, но всичко може да се оправи. — Тонът му внезапно омекна. — Не е нужно да се притесняваш за репутацията си, мила. Аз ще се погрижа за всичко. Мога да ти издействам незабавен развод, а когато се върнем вкъщи, ще те омъжа за някой подходящ човек. Скандалът ще бъде изтрит още в зародиш. Маркиз Хънт няма търпение да се ожени за теб. Той ще бъде следващият херцог Кардам, Реджина. С такъв съпруг няма от какво да се боиш.
Реджина го слушаше слисана.
— Няма да напусна Слейд! Той е мой мъж! Нищо не може да промени този факт.
— Един развод моментално ще го промени.
— Не!
Никълъс явно губеше самообладание. Джейн докосна успокоително ръката му.
— Никълъс, моля те, това не е правилният подход! Зная, че си разстроен, но трябва да се успокоиш и да обсъдим разумно проблема.
— Не виждам какво има да се обсъжда! Онзи негодник е измамил и прелъстил дъщеря ми, Джейн. Това няма да му се размине лесно.
— Слейд не ме е мамил! Аз знаех, че се жени за мен заради парите ми, и въпреки това се съгласих. Моля те, татко! Аз го обичам!
— Ти обичаше и Хортензи.
— Не! — извика импулсивно Реджина. — Никога не съм обичала Рандолф! Само така си мислех!
— Нужно ли е да добавям нещо?
Смисълът на думите му беше ясен — според него Реджина и този път само се заблуждаваше, че обича Слейд.
Тя знаеше, че в момента не е способна да спечели словесната битка с баща си. Но беше твърдо решена да спечели войната. Трябваше да го постигне! Реджина си пое дълбоко дъх и промълви:
— Моля те, татко, нека да влезем в салона и да поговорим спокойно. Мога да ти обясня. Скоро Слейд ще се върне у дома, така че ще имаш възможност да се запознаеш с него и да видиш с очите си що за човек е. Моля те!
— Не, Реджина! Няма какво да обсъждаме освен твоя развод.
Реджина отново си пое дълбоко дъх, този път за кураж.
— Тогава изобщо няма какво да обсъждаме. Моля те, татко, върви си.
Никълъс изглеждаше изумен.
— Ти ме отблъскваш? Отблъскваш ме и ми заповядваш да напусна дома ти?
Очите й се наляха със сълзи. Не можеше да си спомни друг момент в живота си, когато да е отказала да се подчини на баща си.
— Да, татко, опасявам се, че е така.
— Влез.
Слейд дори не вдигна поглед от записките си. Когато привърши с тях, подаде листовете на асистента си.
— Незабавно предай тези документи на Роб Левин, Харолд!