— Да, сър — отвърна младежът. Той подмина забързано посетителя и напусна помещението.
Едва тогава Слейд погледна новодошлия. И веднага, още преди човекът да се е представил, осъзна че насреща му стои бащата на Реджина. Убеждението му се дължеше изцяло на непогрешимия му инстинкт, а не на смътните външни прилики, които откриваше в чертите на лицето му. Мъжът срещу него притежаваше мощния ореол на силен авторитет и власт, присъщи на един граф. Слейд едва видимо се напрегна и стана да посрещне своя гост.
— Господин Шелтън?
Стойката на Никълъс не предвещаваше нищо добро.
— Умен сте, Деланза — отвърна остро той. — Но аз и не съм очаквал друго. Всеки мъж, който би могъл в разстояние на няколко дни да убеди моята интелигентна и благоприлична дъщеря да сключи неизгоден за нея брак, трябва да е доста умен.
Слейд се подготвяше за битка.
— Или просто сте я прелъстил? — попита насмешливо Никълъс. — Тя твърди, че не сте, но аз имам известни съмнения.
— Дори не съм я докоснал преди венчавката — отвърна решително Слейд.
— Колко благородно от ваша страна.
— Кога смятате да ме разстреляте? — запита навъсено Слейд.
— Още сега — отвърна твърдо графът. — Можете да бъдете напълно сигурен в това. Сестра ми и зет ми споделиха с мен, че сте се оженил за дъщеря ми заради парите й. Реджина също го призна. Слава богу, че не е способна да ме излъже. Изпитвам искрено отвращение към търсачи на несметни богатства, Деланза.
Слейд се вкопчи в ръба на бюрото си с такава сила, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Нямаше навик да остава безучастен, когато го нападаха. Но не искаше да вода война с бащата на своята съпруга.
— Знаете ли, правите нещата твърде сложни.
— Нима? Надявам се да е така. Искам да видя как се гърчите.
— Не — озъби се насреща му Слейд. — Не ме разбрахте правилно. Затруднявате ме да спазвам добрия тон, затруднявате ме да се въздържа да не вляза във вашия маниер на разговор.
— Е, можете да се чувствате напълно свободен — отвърна хладно Никълъс. — С огромно удоволствие ще се възползвам от възможността да ви размажа носа.
— Но аз не искам да размазвам вашия.
— Защо не?
— Защото сте баща на Реджина.
Никълъс го изучаваше внимателно.
— Дори да откажете да се биете с мен, това нищо няма да промени. Възнамерявам да видя дъщеря си разведена с вас и омъжена за човек с нейното обществено положение. Ако все пак остане ваша съпруга — а можете да бъдете сигурен, че аз контролирам всеки цент от наследството й — няма да получите и пукната пара. Така че хайде, опитайте се да ми размажете носа. — Никълъс се напрегна, очите му проблясваха заплашително.
Слейд поклати глава.
— Имам нужда от пари, за да спася своя дом и това не е тайна за никого. И в случай че не ви е казала, аз бях откровен с дъщеря ви от самото начало. Реджина знаеше защо искам да се оженя за нея и въпреки това ме прие за свой съпруг.
— За мен обаче това е само още едно доказателство за вашите способности на прелъстител.
Слейд стисна зъби.
— Уморих се от долните ви клевети. Най-сетне го проумейте, Шелтън: аз не искам наследството на дъщеря ви. Вече намерих друг изход от ситуацията. Нямам нужда от нейните пари.
— Не ви вярвам.
— Преди пет минути бих се заинтересувал дали ми вярвате, или не. Но не и сега.
— Тя ще се разведе с вас, Деланза. Аз лично ще се погрижа за това.
Слейд се поколеба.
— Ако Реджина реши да ме напусне, няма да се опитам да я спра.
Никълъс зяпна от изненада.
— Защо?
Слейд предпочете да замълчи.
Никълъс обаче продължи безмилостната си атака.
— Защо? Защото без своето наследство тя е напълно безполезна за вас, нали?
— Грешите! Вече не искам парите й. Снощи дори й го заявих! Истината е, че Мирамар не е приказен английски замък, а работещо ранчо. Там няма да има балове и тържества, няма да има нужда от феерични рокли и блестящи бижута. Ще водим скромен и пестелив живот.
— Исусе! — възкликна Никълъс. — Дъщеря ми никога няма да бъде щастлива, ако остане с вас.
Колкото и да се притесняваше Слейд от тази именно перспектива, сега бе изненадан да осъзнае, че е готов със зъби и нокти да брани своя брак.
— Тя знае какво я очаква. От самото начало бях откровен с нея. Реджина прекрасно осъзнава, че следващите пет години ще бъдат тежки за нас.
— Това е още една причина да й дадете развод — отвърна Никълъс, този път тихо и без злоба.
Слейд просто го погледна.
— Аз няма да ви дам парите й, за да уредите живота си. Реджина ще бъде нещастна. Познавам дъщеря си, Деланза. Още от малко момиченце тя ненавиждаше провинциалния живот и копнееше за големия град. Сега, когато вече е зряла жена, Реджина обича изящните неща — рокли, бижута, произведения на изкуството, френски вина — мога да продължавам безкрайно. Тя не е от типа жени, които ще бъдат щастливи или доволни да живеят в някакво си изолирано ранчо.