Тя поклати глава.
— Не мога да ти се сърдя, Рик. От самото начало те харесвам. — Реджина се насили да се усмихне. — И наистина ти вярвам, защото знам колко много обичаш Слейд.
Рик поруменя от смущение.
— Е, добре… Сега, след като Виктория я няма, спокойно можеш да ми разкажеш какво не е наред.
Реджина изпитваше необясним порив да излее душата си пред този човек. Той имаше сложен и труден характер, но пред нея винаги се разкриваше откъм добрата си страна, която несъмнено беше щедра и благородна. Но Слейд никога нямаше да й прости, ако разкриеше семейните им проблеми пред баща му. И понеже му дължеше лоялност, тя поклати глава.
— Всичко е наред наистина.
Рик изглеждаше разочарован, може би заради липсата на доверие от нейна страна.
Реджина реши да смени темата.
— Ксандрия Кингсли и Чарлз Ман организират в петък тържество по случай нашия брак. Ще дойдеш ли, Рик?
Рик се начумери.
— Това покана ли е?
— Определено.
— Хм, не смятам да ходя на никакво тържество.
Усмивката замря на устните й.
— Защо? Не можеш ли да останеш в града още няколко дни?
— Вероятно мога, но няма да го направя. Не съм дошъл да споря за някакво си тържество.
— Тогава защо дойде, Рик?
Той се пое дълбоко дъх.
— Реджина, ще бъде откровен с теб. Искам двамата със Слейд да се върнете у дома. Моля ви да се върнете у дома.
Реджина остана напълно неподвижна. Сърцето й замря. Без значение какви притеснения изпитваше относно неразрешените проблеми със Слейд не можеше да остане безразлична пред думите на Рик. Той искаше синът му да се върне у дома.
— Ще трябва да помолиш него самия — отвърна твърдо тя.
— По дяволите, ти си негова жена. Кажи му, че е време да се върне у дома, където му е мястото.
Реджина остана все така неподвижна и скована. После промълви много тихо:
— Трябва да му кажеш, че ти искаш той да се върне у дома, Рик.
Възрастният човек изглеждаше смутен.
— Преди всичко не съм бил аз този, който го е помолил да си тръгне. И със сигурност не мога да го помоля да се върне у дома. Но ти можеш да го направиш.
Реджина поклати глава.
— Няма да го моля вместо теб.
Рик стана и закрачи нервно из стаята.
— И ти ли си твърдоглава като него?
— Понякога. Надявам се глупавата гордост да не застане пак между вас.
Рик се задъха.
— Госпожичке, думите ти надхвърлят всякакви допустими граници!
— Може и така да е.
Рик сякаш не вярваше на ушите си.
— Никога няма да го моля да се върне! Той напусна дома си по собствена воля! И то не само веднъж, проклет да е. Понякога си мисля, че ме мрази до мозъка на костите си. Дори ако ми липсваше — а аз не казвам, че е така — никога няма да му го призная!
Силно обезпокоена от думите му, Реджина се изправи.
— Мисля, че е крайно време да проявиш малко честност, Рик. Първо пред себе си, а после и пред сина си.
— Ти недей да се месиш в нашите отношения! — Очите му проблясваха заплашително.
— Струва ми се, че е време някой да се намеси. Защо не дойдеш на тържеството в петък? Синът ти ще бъде почетен гост. Сигурна съм, че Слейд ще се зарадва да те види там. Може и да се преструва на безразличен, но дълбоко в себе си, сигурна съм, ще се зарадва.
— Дори и за милион долара не бих стъпил в дома на Чарли Ман!
Едва в този момент Реджина осъзна колко наранен се чувства Рик от отношенията на Слейд с Чарлз Ман. Беше обиден и разгневен. За миг тя се запита колко ли време беше потискал и крил своите чувства от сина си и околните. Слейд бе напуснал дома си преди десет години. Вероятно чувствата му са се натрупвали през всичкото това време.
— Рик. — Тя пое нежно ръката му. — Чарлз Ман не е родният баща на Слейд. Той е само негов добър приятел. Ти си неговият баща и това никога няма да се промени. Слейд изпитва топли чувства към Чарлз, но това не означава, че не го е грижа за теб и твоята обич.
Рик беше блед като тебешир.
— Това момче никога не е знаело значението на думи като „семейство“ и „обич“! Също като майка си! Знаеш ли, че майка му беше блудница? Беше толкова красива, че се ожених за нея и я отведох в дома си с намерението да я превърна в истинска дама. Ха! Тя не познаваше каквото и да е благоприличие. Когато си тръгна, не я помолих да остане у дома. Няма да моля и него. Той е точно като проклетата си майка!
Реджина пребледня. И все пак тя знаеше, че Рик не говори истината. Слейд не беше като майка си, той имаше чувства и висок морал. Тя поклати глава, увлечена от спомена за начина, по който Слейд не я допускаше близо до себе си при тайните на сърцето си. Вероятно целенасоченото му отчуждение имаше нещо общо с факта, че тази жена го е изоставила още като бебе. Сега повече от всякога се чувстваше решена да остане до съпруга си — без значение какво ще й коства това.