— Ела — пророни неуверено тя. На всяка цена трябваше да създадат в очите на родителите й впечатлението, че двамата са здрава и единна двойка. — Зная, че двамата с татко вече сте се срещали, но мисля, че трябва да започнете познанството си отначало. Освен това никога не си се виждал с майка ми.
Без да пророни и дума, Слейд й позволи да го отведе при родителите си. Докато го представяше на майка си, Реджина успя да го погледне крадешком. Може би само си бе въобразила, че е разгневен. Лицето му бе непроницаемо, мислите му — недостижими.
— Татко — пророни тревожно тя, — не бихте ли могли със Слейд поне да се поздравите като джентълмени?
Никълъс видимо стисна зъби, но протегна ръка за поздрав.
— Здравейте, Деланза.
Не по-малко напрегнат, Слейд пое протегнатата му десница.
— Шелтън. Добре дошли в скромния ни дом.
— Ти си ми сърдит.
Облечен вече само в свободна риза, Слейд скръсти предизвикателно ръце и се облегна на вратата, водеща към салона.
— Какво те кара да мислиш така? — попита хладно той.
Реджина се напрегна. През цялата вечер инстинктивно долавяше, че съпругът й е разярен. Но очевидно беше повече от разярен, защото сега я наблюдаваше така, както се изследва непознато насекомо през микроскоп. По време на вечерята бе наблюдавал внимателно всички на масата. И не беше разговарял, освен когато не го попитаха нещо. Реджина бе направила всичко възможно да поддържа разговора, подпомагана единствено от майка си. Вечерта беше пълна катастрофа, а Слейд през цялото време се държа като абсолютен грубиян.
Но макар и да знаеше, че е ядосан, нямаше представа, че е толкова зле. Думите му сякаш забиваха ледени иглички по кожата й. Ако не ставаше въпрос за нейния съпруг и ако не бяха така наскоро венчани, Реджина несъмнено щеше да си помисли, че този човек е не просто враждебен, но изпълнен с омраза към нея.
Тя бе свалила високите си обувки и в момента ги държеше в ръка. Бяха изпратили родителите й преди броени минути. А сега почти се боеше да се приближи към съпруга си, макар че неизбежно трябваше да мине покрай него, за да излезе от стаята.
— Съжалявам — прошепна Реджина и наистина го мислеше.
— За какво точно съжаляваш?
Тя трепна под враждебния му поглед.
— Съжалявам, че поканих родителите си за вечеря. Нямах представа, че ще се получи такава потискаща вечер.
— Разбира се, че си нямала представа. В твоя приказен живот това вероятно е единствената „потискаща“ вечер, която някога си прекарвала.
Обувките се изплъзнаха от ръката й.
— Нима си подслушвал?
— Никой човек на този свят не може да подслушва в собствения си дом — отвърна остро Слейд. После пристъпи към бара и си наля двоен бърбън. Реджина отдавна бе престанала да брои напитките му. Никога не го беше виждала да пие толкова, и то с такава мрачна решителност. И все пак не й изглеждаше пиян. — След като не си искала да чувам нещо от разговорите ти, просто не е трябвало да говориш открито в моя дом — добави ожесточено той.
Реджина трепна. Опита се да прецени доколко е замаян от алкохола. Някои мъже ставаха непоносими след злоупотреба с алкохол. Никога преди не беше изпитвала страх от Слейд, но сега инстинктите й подсказваха, че е опасно да се върти около него. Защото гневът му определено беше насочен към нея самата.
— Слейд, съжалявам за всичко. Моля те! — Реджина направи опит да се приближи към него. — Да отидем в леглото. — Тя докосна нежно ръката му.
Той мигновено я отблъсна.
— Не ме докосвай.
Изумена, Реджина отстъпи крачка назад.
— Мисля, че вече пи достатъчно.
Слейд сякаш се сепна.
— Не съм пиян. Още не. Но със сигурност ще се напия, преди тази противна нощ да свърши.
— Какво толкова съм направила? — прошепна унило Реджина.
— Ти си виновна за всичко! — Изящната чаша полетя надолу и с трясък се разби на пода. — Махай се оттук. И не си прави труда да ме чакаш. В момента сексът е последното нещо, за което бих си помислил.
От устните й се изтръгна болезнен стон. Думите му бяха съкрушителен юмрук, и то целенасочено жесток. Реджина не можеше да повярва, че Слейд е в състояние да говори толкова грубо и пренебрежително за вълшебната интимност, която бяха изживели заедно.
— Защо правиш това? Защо се опитваш да ме оскърбиш?
Той я гледаше безмълвно.
— Ако се опитваш да спечелиш омразата ми, няма да го постигнеш. — Разумът отстъпи място на бурните й чувства. Реджина плачеше безгласно, а сълзите свободно се стичаха по болезнено сгърченото й лице. — Виж, можеш да се държиш като безчувствено копеле, щом толкова го искаш, но нищо няма да промениш. Аз съм твоя съпруга, за добро или за лошо.