Ако Слейд беше шокиран от грубия й език — за пръв път, откакто се познаваха — то той с нищо не го издаде.
— Питам се — отвърна остро той, — жена ли си, или светица?
Реджина поклати мъчително глава.
— Не искам светица за съпруга!
— Не съм! Не съм!
Слейд вече й бе обърнал гръб.
— По дяволите, махни се оттук, Реджина, преди да съм казал още нещо! Веднага излез оттук!
Но тя не се помръдна. Дъхът й замря, а сърцето й се свиваше от страх, но вече не се боеше за себе си. Боеше се за своя брак. Бяха достигнали до кризисен момент в своята връзка, и макар Реджина да нямаше представа как се е стигнало дотук и дори защо е трябвало да се стига, беше твърдо убедена, че трябва да разговарят незабавно. Дори не се притесняваше вече от сълзите си.
— Моля те, кажи ми какво толкова направих? — изхлипа тя. — Моля те, Слейд.
Той се обърна рязко.
— Проклета да си! По дяволите всичко! Щом ти няма да се махнеш, аз ще го направя!
Реджина простена, когато Слейд се втурна покрай нея и излезе в коридора.
— Не! — извика тя и отчаяно се опита да го догони. Той отвори вратата. — Слейд! Почакай! Трябва да говорим! Трябва! — Реджина знаеше със сигурност, знаеше с цялата си душа, че не бива да му позволява да излезе през тази врата — и извън нейния живот.
Но Слейд пренебрегна молбите й. Прекрачи прага на дома си, а силуетът му мигновено потъна в нощната мъгла.
26
Тя се облече с невероятно старание.
Повдигна яркорозовите дипли на роклята си и бавно плъзна ефирната материя на копринените си чорапи — прозрачни и бели — по дългите си и грациозни крака. После внимателно намести съблазнителните жартиери, поръбени с бяла дантела и обсипани с розови пъпки. Накрая плъзна одобрително длани по сочните си бедра и спусна роклята надолу.
Елизабет Сейнт Клер се обърна и критично погледна отражението си в огледалото.
Устните й се разтегнаха в усмивка. Кръвта й винаги кипеше при мисълта за прелъстяване. И макар днес това да беше само желана възможност на хоризонта, не можеше да остане безразлична към отправеното предизвикателство.
Беше ослепително красива и напълно го съзнаваше. Доволна от себе си, тя се усмихна на образа си в огледалото. Слейд Деланза не можеше да остане безразличен към нейния чар. Никой мъж не оставаше безразличен.
Елизабет внимателно нагласи розово-червената филцова шапка на главата си, грабна изисканите ръкавици, които идеално пасваха на тоалета й, и напусна хотелската стая. Пиколото в преддверието незабавно й поръча карета. Елизабет нареди на кочияша да я откара до сградата на „Фелдкрест“, на ъгъла на „Ван Нес“ и „Еди стрийт“.
Тя се облегна удобно на износената кожена седалка и плъзна ръце по заобления си корем. Жалко, че трябваше да се стигне дотук. Ако не беше забременяла, нямаше да има нужда да се омъжва. Елизабет въздъхна. Не можеше да съжалява за начина си на живот през последната година — или по-точно, през последните години.
Баща й я изпрати в частно училище в Лондон още когато беше тринайсетгодишна. Споменът за онези събития извика усмивка на устните й. Свариха я в конюшнята с набитото ирландско момче, което се грижеше за конете. Двамата бяха увлечени в занимания, които нямаха нищо общо с конете, но бяха твърде близки до язденето.
Кевин не беше нито първият, нито последният й любовник. Но независимо от това тя му бе отредила свидно място в спомените си, защото беше пряко отговорен за нейното изпращане в онова богаташко училище. Откакто се помнеше, Елизабет ненавиждаше скучния провинциален живот в малкото градче Сан Луис Обиспо. Възможността да я изпратят в Лондон мигновено я бе изпълнила с трепетно вълнение.
Елитната частна академия за млади дами съвсем не беше по вкуса на Елизабет. Тя бързо се научи да се измъква тайно през нощта. Винаги беше изглеждала по-голяма за годините си и за кратко време се превърна в неразделна част от вълнуващия нощен живот на Лондон.
Разбира се, през деня продължаваше усърдно да се преструва на благоприлична млада дама. Когато за кратко се връщаше у дома, не предизвикваше и капчица съмнение в очите на роднините си, че животът в академията не я е променил издъно. Обстоятелствата я принудиха дори да се сгоди. Когато за пръв път срещна Джеймс Деланза, Елизабет реши, че той е достатъчно приличен съпруг, макар да беше малко отегчителен. Все пак беше изключително привлекателен мъж и несъмнено първите няколко години от брака им можеха да бъдат съвсем задоволителни.