— Мадам, стигнахме. Това е сградата на „Фелдкрест“. Дължите ми дванайсет цента.
— Да, да — сепна се рязко Реджина. Тя се разплати с кочияша и се смъкна тежко на тротоара. Не й се влизаше в сградата.
Слейд така и не се върна предната вечер. Тя не заспа ни за миг. През цялата нощ плака, докато не й останаха сълзи, защото виждаше как бракът й се руши пред очите й. През изминалите няколко дни, докато бездната помежду им се разрастваше, единствено преживяванията нощем в леглото все още ги свързваха и поддържаха илюзията за някаква близост между тях. Предната нощ за пръв път от началото на съвместния им брачен живот, Слейд не спа при нея. Този факт й навяваше само зловещи предчувствия. И все още съзнанието й отказваше да приеме, че са стигнали до такава повратна точка в отношенията си. А доскоро двамата бяха тъй щастливи. Или и това е било само илюзия?
Реджина се боеше да си отговори на този въпрос.
През цялата нощ и през целия ден Реджина не спираше да тъгува за загубеното щастие и да търси начин двамата да преодолеят огромната пропаст помежду си. Непрекъснато я преследваше образът на Слейд — такъв, какъвто го бе видяла снощи, непреодолимо студен и далечен. Ако целта му беше да я изтръгне от сърцето си, вероятно най-после бе успял да го постигне. Но ако се стремеше да я накара да го намрази, несъмнено се бе провалил.
Защото тя твърдо вярваше в думите си. Сега беше негова съпруга, за добро или за лошо, и нямаше така лесно да престъпи брачните си обети. Обещанията, които бе изрекла в деня на тяхната венчавка, излизаха направо от сърцето й, както и решителността, която в момента изпълваше душата й.
Реджина преглътна мъчително. Чувстваше се унила и неудържимо изплашена. Слейд не се беше върнал при нея през изминалата нощ, но тя изобщо нямаше да го споменава. Когато се изправеше срещу него, нямаше нито да крещи, нито да хленчи. Трябваше да се справи с тази ситуация с цялото достойнство, което природно носеше в душата си. Не можеше да му позволи да продължи да се отдалечава от нея — не можеше. Щеше да се бори за спасяването на своя брак. И щеше да започне с една безобидна покана за обяд.
Изпълнена с твърда решимост, Реджина влезе в просторното фоайе. С широки крачки се приближи към асансьора, където чакаше още една жена. След като асансьорът пристигна, Реджина влезе след непознатата. И макар да беше напълно погълната от мислите си, от погледа й не убягна, че жената натисна бутона за десетия етаж Там се намираха само офисите на Чарлз Ман, така че Реджина я огледа с неприкрито любопитство.
Непознатата я изгледа доста надменно и Реджина бързо извърна очи. Беше видяла достатъчно. Другата жена беше ослепително красива, някъде около нейната възраст, но малко по-висока, с по-сочно тяло и с буйна руса коса. Във въздуха около нея се носеше някаква смущаваща чувственост, която донякъде напомняше за Ксандрия.
Реджина почти не беше спала през изминалата нощ и знаеше, че изглежда ужасно. Лицето й беше бледо, очите — мрачни и подпухнали. Едва ли друг път в живота си бе изглеждала толкова невзрачна. При нормални обстоятелства никога не би понечила да се сравнява с друга жена, но днес нямаше как да не се почувства като повлекана край тази пищна и самоуверена непозната.
Когато асансьорът спря на десетия етаж, Реджина любезно я остави да излезе първа. Не можеше да проумее каква работа би могла да има подобна жена с някой от офиса на Чарли Ман. Преди малко непознатата бе свалила ръкавиците си и Реджина забеляза, че по ръцете й няма сватбена халка, така че явно не се отбиваше да види своя съпруг. Вероятно някой от чиновниците беше неин обожател. Реджина се намръщи, когато жената се запъти към дъното на коридора. Там имаше само един кабинет. Тази мисъл я накара да се вцепени.
Каква ли причина би имала тази жена да посещава Слейд в офиса му? Каква работа би могла да има с него?
Жената спря пред бюрото на Харолд, асистента на Слейд. Той все още не беше забелязал Реджина, която се суетеше по средата на коридора. Но когато пред него се изправи съблазнителната непозната, на лицето му се изписа видимо вълнение. Въпреки голямото разстояние помежду им, Реджина забеляза смущението му и ярката руменина при вида на ослепителната й красота.
Двамата размениха по няколко думи. Харолд се изправи и се запъти към кабинета на Слейд. Миг по-късно се върна и покани жената вътре. После затвори вратата зад себе си и отново зае мястото си зад бюрото.
Реджина пристъпи към него.
— Добър ден, Харолд.
Той се сепна.
— Госпожа Деланза! Не ви забелязах.