Двамата пътуваха до къщата на Ман в пълна тишина. Слейд се опасяваше, че бракът му е неспасяем. Реджина, която само преди броени дни беше безгрижна и жизнерадостна, сега изглеждаше бледа и напълно затворена в себе си. Опитите й да води неангажиращ разговор се оказаха безуспешни. Слейд не намираше сили да я подпомогне в усилията й, погълнат от мисли за онова, което бе извършил по-рано през деня. Но в момента, в който пристигнаха в имението на Ман, Реджина изглеждаше коренно променена. Тя се движеше сред тълпата с такова оживление и ентусиазъм, сякаш в живота й нямаше нищо нередно. Очевидно владееше отлично изкуството да води светски разговор. Бъбреше с непознати, сякаш са нейни стари и близки приятели. Умееше да кара хората да се чувстват непринудено. Беше весела, сияйна и жизнерадостна. И неизменно всички наоколо попадаха в плен на неотразимия й чар.
Слейд искрено й се възхищаваше. Възхищаваше й се от момента, в който я видя за първи път, но сега — повече от всякога. Умението й да общува с хората беше напълно неподражаемо. Той по-добре от всички тук знаеше, че тя е притеснена от поведението му през изминалата нощ, поведение, за което той самият още не можеше да си прости, и че е силно разстроена от краткотрайното нахлуване на Елизабет Сейнт Клер в живота им. А макар срещата с Елизабет да бе оставила горчив вкус в устата му — защото той мигновено изпита безгранична неприязън към тази жена — Слейд успя лесно да я изхвърли от мислите си. Последната нощ обаче бе етап от живота му, който никога нямаше да забрави.
Никога нямаше да забрави вида на Реджина, която отчаяно молеше баща си за своето наследство, никога нямаше да заглъхне в ушите му звукът от нейните молби. Защото, макар да й бе заявил, че няма да се възползва от парите й, тя очевидно не беше готова да се раздели с тях. Не можеше да я обвинява за тази проява на материализъм. Тя заслужаваше живот на принцеса; никоя жена не го заслужаваше повече от нея.
Думите на Шелтън също не излизаха от ума му. Очевидно той, Слейд, не беше първото любовно увлечение на малката му дъщеричка, и също като Шелтън се съмняваше, че ще бъде и последното.
А беше толкова лесно да повярва в онова, което сам бе пожелал да вярва — че тя истински го обича. Каква наивна илюзия!
Двамата принадлежаха на различни светове. Той го знаеше от самото начало, но едва сега разликите се набиваха в очите му. Видът й тук, тази вечер, докато се движеше свободно и непринудено сред елита на Сан Франциско, бе последното и най-категорично доказателство. Реджина обичаше този начин на живот и всичко, което той можеше да й предложи; той го мразеше. Мразеше този безсмислен и празен разкош. Беше обикновен човек с простички потребности. Животът в Мирамар бе единственото, което винаги, макар и тайно, истински го бе привличало. Но Реджина сякаш разцъфтяваше в тази бляскава, суетна обстановка. Как бе могъл дори за миг да си помисли, че тази жена може да бъде щастлива в Мирамар? Тази вечер, на това тържество, Слейд най-после бе получил доказателство, че е постъпил наистина правилно.
С тази мисъл той се обърна и се изгуби сред тълпата.
Най-после Реджина отказа на петия или шестия си партньор, и дори не беше нужно да се извинява, защото беше очевидно, че е истински изморена. Вечерта сякаш нямаше край. Преди известно време този приказен бал щеше да й достави истинско удоволствие. Сега обаче се нуждаеше от цялото си търпение и решителност, за да изглежда приветлива на гостите, дошли да почетат едно от най-важните събития в живота им със Слейд.
Съпругът й не се виждаше наоколо, което почти я зарадва. Вглъбеното му изражение я плашеше. С всеки изминал час Слейд все повече и повече се отдалечаваше от нея. Реджина не знаеше в какво е съгрешила. Стараеше се да бъде весела и жизнерадостна и въпреки очевидното му нежелание, се опитваше да го включи във всеки разговор, в който тя самата участваше. Вече я обземаше отчаяние. Тази вечер бе идеалната възможност двамата да си възвърнат хармонията в брака, защото трябваше поне да се преструват пред хората, събрани тук, че са единна и щастлива двойка. Но се получи точно обратното. В душата й се прокрадваха ледените пръсти на ужаса и отчаянието.
Изморена, Реджина реши да се оттегли и да освежи грима си. Тя потърси с поглед Слейд сред разноцветната тълпа, но така и не го съзря. Родителите й също бяха сред поканените и сега настойчиво й махаха да се присъедини към тях. Тя им направи знак, че ще се върне след момент. Но тази вечер не желаеше да разговаря дори и с тях. Само един поглед щеше да им стигне, за да я попитат какво не е наред.