Жозефин го прегърна ридаеща. Лусинда се хвърли в обятията му и жадно го целуна по устните. Джеймс й отвърна със същата топла прегръдка и жадна целувка. Реджина се извърна настрани, поруменяла от свян. Очевидно двамата изпитваха някакви чувства един към друг.
Дойде и нейният ред. За по-малко от две седмици Реджина дотолкова се бе привързала към Джеймс, че го считаше за свой доверен приятел и брат. Прегърна го с цялата си обич.
— Радвам се, че все пак се срещнахме — каза му сърдечно тя. — Ти заслужаваш само най-доброто, Джеймс. Дано един ден да го откриеш.
Джеймс намигна към Слейд.
— Ще успея. Нали брат ми вече преуспя като бандит!
Внезапно Реджина сниши гласа си.
— Обещай ми да се върнеш след шест месеца.
Очите му се разшириха.
— Още не съм казала на Слейд, но обещавам тази вечер да му съобщя. Ще ставаш чичо, Джеймс.
Той плесна възторжено с ръце и я прегърна с цялата си братска обич.
— Какво ти каза? — попита го подозрително Слейд.
— Ще ти го съобщи, когато сама реши — отвърна усмихнат Джеймс.
Двамата мъже се сбогуваха по своему. Последваха още несдържани прегръдки и нови щедри обещания. Джеймс се метна пъргаво на коня си. Слейд обгърна нежно раменете на Реджина. Рик стоеше просълзен встрани. Джеймс им помаха за сбогом и пришпори коня си напред. За дълго те останаха загледани след него. В един момент той се обърна, помаха за последно и изчезна зад завоя.
Последва миг тишина.
— Предполагам, че трябва доста да се порови из дълбините на душата си. — Рик въздъхна и потупа Слейд по гърба. — Да вървим, синко. Да видим дали не можем да свършим нещо полезно и днес. — С тези думи той се отправи към хамбара.
Реджина погледна мъжа си.
— Тъжен ли си?
— Не. — Той се усмихна. — Никак не съм тъжен. Чух какво каза на Джеймс.
— Така ли?
Слейд я вдигна като перце от земята и я завъртя буйно около себе си.
— Ново поколение Деланза! — После я остави на земята, пое нежно ръката й и впери поглед в необятните зелени планини, които се открояваха величествено на хоризонта. — Сега съм по-решен от всякога да превърна Мирамар в част от бъдещето — в част от тяхното бъдеще! — Той погледна покрай имението, там, където сивият океан се разбиваше шумно в брега. — Почти им завиждам. Двадесети век пристига, Реджина, и носи със себе си нови предизвикателства, щедри обещания. Настъпва нещо ново, различно, вълнуващо.
— Ти си поет — прошепна Реджина и облегна глава на раменете му.
Той се засмя.
— Аз съм реалист, любима моя. И мисля, че това е най-подходящият момент да съобщим на Рик. Какво ще кажеш?
— Исках ти да му го съобщиш.
Здраво сплели ръце, те закрачиха бавно след Рик.