— Не е никак дълбоко — отвърна му тя с лъчезарна усмивка. В следващия момент очите й се разшириха, от устните й се изтръгна задавен стон и тя се гмурна шумно под водата, докато ръцете й шареха неудържимо по повърхността. — Ооо!
Макар да вдигаше невероятен шум с ръцете си, Реджина дочу стъпките на Слейд и приглушения плисък на водата, когато той се хвърли в морето със светкавична бързина. Един безкраен миг и силните му ръце я прихванаха под мишниците и я издигнаха над водната повърхност. Мокра от главата до петите, Реджина се притисна плътно към него.
— Добре ли си?
Тя се закашля и пусна ризата си и обърна врата му.
— Н-нещо ме ухапа! — простена тя.
— Сигурно е бил някой рак — отвърна Слейд, ръцете му се плъзнаха по бедрата й.
Реджина изобщо не го слушаше. Как би могла? Не можеше дори да мисли. Намираше се в прегръдките на Слейд, безсрамно притисната към него, можеше да почувства топлината на всеки инч от тялото му.
— Слейд — промърмори тя и вдигна лицето си към неговото. Видя как погледът му потъмня, хватката на ръцете му се стегна върху тялото й. Цялото й същество тържествуваше. Този мъж щеше да стане неин съпруг, този мъж беше неин годеник, и тя бе напълно запленена от него.
— По дяволите — промълви навъсено Слейд и понечи да я отдалечи от себе си.
Реджина реагира незабавно — извика и отново полетя към водата. Слейд беше сварен неподготвен и се понесе към водната повърхност заедно с нея. Реджина никак не му помогна — ръцете й обгръщаха врата му.
В следващия миг водата се разтвори и ги погълна. Когато главата на Реджина проби повърхността, се намираше в ръцете на Слейд и между краката му, но ръцете й все още бяха здраво вкопчени във врата му, а лицата им — на сантиметри разстояние.
Ръцете му се плъзнаха към седалището й и я притиснаха още по-плътно към него. Мигновено нова огромна вълна се насочи към тях, заля ги и отмина, а ръцете му не я изпускаха и за миг от желязната си хватка.
— Добре ли си? — попита я дрезгаво Слейд.
— Да — прошепна Реджина.
Той не пророни и дума повече. Очите му алчно се взираха в устните й. Реджина не беше свикнала да се държи нахално, но сега се размърда и се намести удобно върху него, а водата полюшваше плавно телата им. В случай че на Слейд му бе необходим някакъв намек или предизвикателство, то сега го имаше. Устните му покриха жадно нейните. Реджина беше приятно изненадана да открие, че устата му е отворена, топла, влажна и солена от морската вода. Никога преди не беше подозирала, че една обикновена целувка може да е толкова интимна и поглъщаща. Езикът му потърси нейния. Устните им сякаш се сляха. Гърдите й се надигаха неудържимо към неговите, бедрата й бяха здраво притиснати към слабините му. Нещо топло, силно и твърдо се притискаше към тялото й.
Нова вълна — по-голяма от останалите — се разби недалече от тях и поръси телата им с пръски от бяла пяна. Слейд внезапно се отдръпна, изправи се на крака и я повдигна със себе си. Реджина нямаше сили да стои изправена. Удавите на сърцето й отекваха в ушите. Слейд пое безпомощното и тяло на ръце и бавно я понесе към брега.
Реджина то погледна крадешком — омаяна и бездиханна. Внезапно дойде на себе си, когато Слейд я отпусна върху горещия пясък. Тя залитна към него и той я подкрепи, но само с една ръка. Очевидно не желаеше да скъсява дистанцията между телата им. Нейният поглед бе пълен с надежда, но лицето му оставаше непроницаемо. В очите му не се четеше и следа от огнената страст, която току-що бяха споделили.
— Слейд?
Стиснал здраво зъби, той плъзна поглед от разтревоженото и лице към прилепналите по тялото й дрехи и подгизналите от вода обувки.
— Най-добре ще е да се приберем вкъщи и да се преоблечем.
— Разбира се. — Реджина докосна бегло ръкава на ризата му и вирна упорито брадичка. — Все ми е едно — промълви смело тя. — Все ми е едно, че ме целуна.
Слейд я прониза с мрачен изпитателен поглед. Неодобрението в очите му я съкруши. После й предложи ръката си, но в жеста му липсваше всякаква интимност. Беше й страшно трудно да върви с тая мокра, натежала и дълга рокля, а той едва-едва я подкрепяше. Поведе я нагоре по пътеката към върха на склона, без да пророни и думичка. Реджина бе изумена и неспособна да насочи мислите си в друга посока освен към онзи вълнуващ миг на интимност, който бе отлетял толкова бързо, колкото ги бе завладял.
Точно преди вечеря Слейд се озова пред вратата й към верандата. Реджина я бе затворила, за да се усамоти, въпреки че предпочиташе да я остави открехната за вечерния бриз. Дланите й внезапно се овлажниха при звука от неговия глас. Успя да оправи припряно косата си и да приглади гънките на роклята си, преди да отвори вратата.