Виктория зяпна от изненада. Едуард замръзна неподвижен. Само Рик не изглеждаше изненадан и възторжено възкликна:
— Това вече трябва да се отпразнува! Трябва да отворим бутилка от онова прекрасно френско шампанско, което Джеймс донесе, когато… — Внезапно гласът му замря. Стаята потъна в тишина, нарушавана единствено от гласа на Жозефин, която си тананикаше някаква мелодийка през няколко врати от тях.
— … което Джеймс донесе преди две години след последното си посещение при Елизабет — довърши мисълта му Виктория.
— Е, хайде — смотолеви Рик и пъхна ръце в джобовете на панталона си от рипсено кадифе. — Тази моя голяма уста!
— Не си прави труда да се извиняваш — каза отсечено Слейд и махна ръката си от гърба на Реджина.
— Изпуснах се, без да искам — отвърна Рик. — Няма смисъл това да убива настроението на всички ни.
Едуард видимо се оживи. Той пристъпи бодро напред и потупа приятелски Слейд по гърба.
— Радвам се, че най-после си се вразумил. — Той се усмихна и насочи вниманието си изцяло към Реджина. — А ти, мила моя, си една прекрасна годеница — мечта за всеки мъж. — Едуард обгърна раменете й с ръка. — Добре дошла в семейството.
Усмивката й беше изкуствена. Слейд изглеждаше така, сякаш повече от всичко иска да убие баща си. А може би в момента беше по-разгневен от самия Едуард.
— Благодаря.
— Искам да ви призная, че от самото начало стискам палци: това събитие да се състои — добави жизнерадостно Едуард и намигна закачливо. — Никога преди не съм виждал мъж и жена, които да си подхождат повече от вас. Можеш напълно да ми вярваш в това отношение, Елизабет.
Слейд прониза и двама им с мрачен поглед.
— Недей да му вярваш прекалено много.
Едуард погледна замислено брат си. После махна ръка от раменете на Реджина и се обърна към майка си.
— Няма ли и ти да кажеш нещо, мамо? Освен онова, което вече каза?
Виктория се усмихна някак си сковано.
— Честито.
Реджина се насили да й благодари.
— Определихте ли вече датата? — попита Рик.
— Неделя — отвърна остро Слейд.
Реджина се сепна. Тя се обърна рязко към Слейд, който все още стоеше съвсем близо до нея, и докосна предпазливо китката на ръката му.
— Не мислиш ли — подхвана съвсем тихичко тя, — че трябва поне малко да изчакаме…
— Не! — сряза я Слейд. — Неделя. Идната неделя.
Сърцето й се преобърна — когато бе дала съгласието си да се омъжи за него, не бе предполагала, че това ще се случи след броени дни. Беше твърдо убедена, че церемонията ще се състои след няколко месеца, а дори и повече. Реджина изпита неудържим пристъп на паника.
— Е, това е съвсем удачно! — извика ентусиазирано Рик и пристъпи напред, за да прегърне Реджина. — Не се притеснявай чак толкова. Нормално е хората да са нервни и обидчиви преди сватбата. Нали така, Виктория?
Всички насочиха поглед към съпругата му, която спокойно и уверено си наливаше чаша бяло вино.
— Аз не бях притеснена преди сватбата си — отвърна равнодушно тя. — Но и не съм била сгодена за брат ти, преди да се омъжа за теб, Рик.
— Стига вече — извика гневно възрастният мъж.
Съвсем по детински на Реджина й се прииска да хукне и да избяга от стаята. Защо Слейд не я бе предупредил, че възнамерява да прави сватба надве-натри? Нима се съмняваше в думата й? Дали не смяташе, че е възможно тя да промени решението си? Защото такива подозрения бяха неоправдани, макар да беше истинска лудост от нейна страна да се омъжи за напълно непознат човек. И все пак с всеки изминал миг й ставаше все по-ясно, че няма да е никак лесно да живее в това семейство. В отношенията между хората имаше твърде много подводни течения, твърде много силни личности и остри конфликти. Тя неистово копнееше бракът между двамата да зависи единствено от нея и Слейд! А в този дом определено имаше някакъв заговор, някакви долни замисли насищаха въздуха с мирис на гнило. Не й се искаше да си припомня, че Мирамар е във фалит, а тя е богата наследница.
— Дяволски си прав, че трябва да се сложи край на всичко това — просъска гневно Слейд. — Да свалим картите на масата! Какво ще кажеш, Виктория? Всички тук знаем, че не можеш да ме понасяш и че аз те понасям само защото си майка на моя брат. И всички знаем колко нещастна се чувстваш в този момент. Е, толкова по-зле за теб! Аз, а не Едуард ще се ожени за Елизабет, и аз ще наследя Мирамар, а не Едуард. И ако наистина ти пука поне малко за собствения ти син, сега трябваше да се чувстваш невероятно щастлива, защото Едуард не иска да се обвързва с никоя жена, точно както не иска да се обвързва и с Мирамар.