Слейд промърмори под носа си някаква нецензурна ругатня.
— Рик не е в състояние да ме принуди да направя каквото и да било. Просто не престава да се опитва, това е. Забрави за Едуард. Няма да се омъжваш за него. Такава възможност никога не е съществувала, освен може би в съзнанието на Виктория. Тя би направила всичко, което според нея би облагодетелствало сина й. Понякога ми се струва, че е способна да извърши убийство, ако това ще му помогне да живее по-добре.
Реджина го гледаше изумена. Как й се искаше да открие у този човек поне един мъничък намек, че не е безразличен към нея!
Той се раздвижи неспокойно.
— Ние не сме чак толкова лоши, макар на моменти да изглежда така. Мъжете от фамилия Деланза може и да не сме поети-лирици и със сигурност не сме крехки създания, но сме силни и способни да се грижим за онова, което ни принадлежи. След като веднъж си се омъжила в семейството, ще можеш да разчиташ на Рик и Едуард, сякаш са твои родни брат и баща — за всичко. Искам отсега да знаеш това. След като се омъжиш в семейството, никога повече няма да бъдеш сама. Деланза са пословични със своята лоялност. В действителност със своята амнезия ти имаш нужда от нас.
Слейд замълча за миг. Реджина обгърна тялото си с ръце с надеждата той да добави: „Имаш нужда от мен.“ Но това така и не се случи. Слейд отново се раздвижи.
— Ти не правиш грешка, Елизабет.
Реджина искаше нещо повече от думи, освен ако не бяха думите, които се надяваше да чуе.
— А ти? — Сърцето се блъскаше лудо в гърдите й. — И ти ли си пословично лоялен?
— Аз също — отвърна мрачно Слейд. — Аз също съм Деланза.
Сега сърцето й биеше учестено. Дали Слейд не й даваше някакъв вид обещание? Идеята да разчита на неговата лоялност й се струваше болезнено привлекателна. Това беше мощна примамка. И все пак не можеше да пренебрегне факта, че ако Слейд не се бе съгласил да се ожени за нея, Рик несъмнено щеше да й натрапи Едуард.
— Не зная какво да кажа — прошепна унило тя.
— Ти беше сгодена за Джеймс и го знаеше, но въпреки това се съгласи да се омъжиш за мен. Каква разлика би имало за теб, ако на моето място сега стоеше Едуард?
Реджина погледна нерешително Слейд. Как би могла да му отговори откровено? Този човек щеше да се ожени за нея заради парите й. Как би могла да му каже, че тя се омъжва за него, защото вярва в общото им бъдеще? В сенките на нощта очите му изглеждаха черни. Черни и мъчително напрегнати.
— Никога не бих се съгласила да се омъжа за Едуард.
Той не се помръдна.
— Защо?
Това беше мъчително признание.
— Защото не е като теб — успя да промълви Реджина.
Слейд я гледаше с широко отворени очи. Беше негов ред да й отговори, но той отказа да продължи насоката на разговора. Вместо това извърна глава и впери поглед в далечината, Бог знае накъде. Този мъж не й предлагаше никаква надежда.
Разстроена и обезверена, Реджина едва сдържа болезнения си стон.
— Господи, чувствам се като торба с овес. — Главата й клюмна унило. Сърцето й пазеше толкова много желания и страст — и толкова скрита болка. Трябваше да премисли нещата, да намери изход от тази бъркотия, преди да е станало твърде късно. Но в момента не можеше да мисли трезво. Тя се обърна рязко, обхваната от внезапно нетърпение да се отдалечи от него.
Слейд обаче я спря и я обгърна покровителствено с ръце. Всичките глупави надежди и мечти отново нахлуха в обърканото й съзнание.
— Елизабет, ти си толкова различна от торба с овес, колкото изобщо е възможно.
Очите им се срещнаха. Съвсем естествено ръцете на Реджина се озоваха върху ризата му, притиснати в твърдите като скала мускули на гърдите му. Не беше предвидила да го докосва и нямаше намерение да се притиска към него, но в момента правеше и двете.
Сетивата й почти не долавяха блясъка на звездите, песента на морето и аромата на летни цветя. Намираше се в прегръдките на Слейд. Не можеше да откъсне погледа си от него. Най-сетне този мъж й предлагаше нещо от самия себе си. Алчно и ненаситно тя възнамеряваше да се наслади на всяка трошичка, която й бъдеше предложена.
— Н-но точно т-така се чувствам. Като стока за продан. Ужасно е.
— Прости ми — отвърна отсечено Слейд и бавно се наведе към нея. Реджина замръзна на място с широко отворени очи. За миг си помисли, че той отново ще я целуне. Тялото й реагира мигновено. Но очевидно целувките не бяха целта му в момента. Напрегнато и приглушено, Слейд заговори:
— Ще бъда добър съпруг, ще видиш. Поне ще се опитам да бъда. Никога… няма да те накарам да се почувстваш нещастна. Поне не умишлено.