Само преди няколко часа едва се бе въздържал да не я вземе. Една безобидна на вид целувка със сигурност щеше да го отведе до финалния акт — толкова див и необуздан беше гладът му за нея. Как му се искаше да я целуне! Дори и сега сякаш чувстваше устните й под своите — отворени, жадни и невинни. От устата му се изтръгна груба ругатня.
Слейд нервно се отдалечи от удобното легло. Тялото му бе изтръпнало от напрежение, членът му — възбуден и твърд. Той се приближи до огромното дъбово бюро, наля си чаша бренди и отпи. Алкохолът не успя да притъпи болезненото напрежение в тялото му. Имаше отчаяна нужда от облекчение, и то незабавно. Изпитваше такава съкрушителна необходимост да притежава тази жена, каквато не бе изпитвал никога преди.
Господи, как би могъл да преживее този брак?
Слейд отново отправи поглед към градината отвън. Тази жена никога нямаше да го остави на мира. Проклета да е! А може би той самият никога нямаше да се откаже от нея? В тъмнината на нощта къщата представляваше смътен силует в дъното на двора. Скоро мъглата щеше да се сгъсти дотолкова, че нямаше да различава дори шадравана в градината. Но нямаше никаква нужда да вижда ясно предметите около себе си. Достатъчна му беше самата мисъл, че се намира толкова близо до нея — и същевременно така далече.
Слейд пристъпи към вратата.
В следващия момент се спря. Взираше се напрегнато през ситните капчици мъгла, сякаш всеки момент погледът му ще проникне през нейната врата и ще различи онова, което се намира в стаята й. Сега тя навярно спеше, облечена във фината си копринена нощница, със свободно разпусната коса и съблазнително разтворени устни.
Членът му отново набъбна болезнено, мълчалив партньор на неконтролируемото му съзнание. Защото мислено Слейд вече я бе разсъблякъл съвсем гола и бе притиснал плътно тялото й под напиращата си мъжественост. Той се вкопчи в бравата, за миг изпитал неудържимия порив да отвори вратата и да нахлуе в нейната стая. Господи, толкова отчаяно се нуждаеше от нея! Но призракът на Джеймс стоеше между тях. Елизабет беше негова годеница, но това беше само формално. Тя щеше винаги да принадлежи на Джеймс, дори и след смъртта му. Ръката му се вкопчи в месинговата брава, а тялото му се притисна в рамката на вратата. Дишането му се учести.
А беше толкова лесно да си представи Елизабет в своето легло, нехайно изтегната и нетърпелива. Съзнанието му обаче се концентрираше не върху прекрасното й тяло, а върху магнетичното й лице. Щеше да бъде безпощаден. Нямаше да се спре и за миг. Нямаше да намери сили у себе си да спре. Щеше да я люби, докато и двамата капнат от изтощение.
Щеше да я люби… Дъхът му секна. Внезапно Слейд изпита страх. Съзнанието му безпогрешно разпозна причините за извънмерната му страст, която този път бе така различна. Защото никога преди не беше правил истинска любов с жена, но точно това искаше да стори сега. Лошо. Много, много лошо.
Слейд затвори очи и се отпусна върху тежката дъбова врата. Не можеше да остане в собственото си тяло дори и миг повече. Не само че нямаше да преживее този брак — той не знаеше дали изобщо ще преживее следващите няколко дни.
13
Неспособна да заспи, Реджина стана от леглото рано призори.
Изминалата нощ се оказа твърде неспокойна за нея. До сватбената церемония оставаха едва три дни. И макар да си бе легнала силно притеснена от намеренията на неизвестния крадец, скоро потискащите мисли бяха изместени от спомена за пламенното обещание на Слейд, за искрения му обет за преданост и вярност. Образът му плуваше в съзнанието й, което блажено мечтаеше за очакващото ги общо бъдеще. Несъмнено ги очакваха само прекрасни изживявания. След обета за вярност той щеше да надникне дълбоко в очите й, да я вземе в силните си ръце и да я дари с най-страстната целувка, за каквато бе чела само в книгите. А по-късно, когато двамата останеха сами, преди да я посвети в тайните на любовта, щеше да й признае колко много я обича и как копнее за нея от мига, в който я е зърнал за първи път.
Мислено Реджина се укоряваше, задето се отдава на блянове като влюбена хлапачка, но сърцето й толкова силно копнееше мечтите й да се сбъднат, че нито едно облаче на съмнение) не помрачаваше блажения й унес.
Беше чувала, че булките често се изнервяли преди сватбата нерядко били навестявани от мрачни мисли за бъдещето. Тя щеше да се омъжи за напълно непознат човек, съзнанието й бе помрачено от амнезия, а семейството му понякога я плашеше, но нищо не беше в състояние да разколебае светлите й намерения. Нямаше търпение да дойде неделя — денят на тяхната венчавка.