— Добро утро — поздрави я той, а погледът му се плъзна одобрително по тялото й. — Знаеш ли какво? Мисля, че започвам да ревнувам от брат си.
Реджина не се изчерви, но интуитивно почувства, че мъжът насреща й е напълно искрен.
— Чувствам се поласкана, Едуард.
Той се усмихна.
— Твърде малко жени заслужават искрени ласкателства. Надявам се, че Слейд оценява какво съкровище държи в ръцете си.
Реджина се надяваше на същото.
— Едуард, имам проблем и се нуждая от помощта ти. Но… — Тя докосна колебливо ръката му. — Не бих искала да притеснявам Слейд.
Той се усмихна отново, но този път веселието не стигна до очите му. Държеше се любезно и галантно, но очевидно осъзнаваше, че в момента подписва таен пакт с годеницата на брат си.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Прегледах внимателно всичкия багаж в куфарите си. Нямам сватбена рокля.
Едната му вежда подскочи. Погледът му беше неразгадаем.
— Хм! Това определено е проблем.
Реджина понечи да му каже, че в багажа й липсва не само булчинска рокля, но и всякакъв чеиз. Инстинктът я възпря. Не искаше нито Едуард, нито който и да било друг да узнават за тези странни обстоятелства. Опасяваше се, че след като тя самата е намерила фактите за необичайни и се е усъмнила в своята самоличност, то всеки друг несъмнено би изпитал подобни подозрения. Освен това любезната усмивка и непроницаемото изражение на Едуард й изглеждаха доста обезпокоителни. Той не изглеждаше никак озадачен от странното откритие.
— Разбира се, роклята трябва да е била изпратена отделно — добави припряно тя. — И очевидно се е изгубила някъде по пътя.
— Да, изглежда, че точно това се е случило.
— А може би имам още багаж в Темпълтън — пророни небрежно Реджина. — Дали не сте пропуснали някой куфар в бъркотията?
Едуард издиша лениво лютива струя цигарен дим.
— Нямаш повече багаж в града. Разбира се, след пристигането на влака настана голяма бъркотия, но след като всички пътници слязоха и прибраха багажа си, останаха само твоите куфари и тези на компаньонката ти.
— О, господи. — Реджина пребледня. С думите на Едуард умря и последната й надежда куфарът със сватбената й рокля да бъде открит на гарата в Темпълтън. Тя се насили да се усмихне и колебливо промълви: — Едуард, моите куфари имаха ли означителни етикети с името ми?
— Не, нямаха. — Когато погледът му срещна нейния, в очите му се четеше напрежение. — Но това не е толкова странно, нали знаеш?
Реджина се вцепени. Едуард се беше досетил за подозренията й. Беше сигурна в това.
Но какви причини би имал той да се усъмни в нейната самоличност? И ако беше така, защо не ги бе предупредил — не нея самата, но поне Рик или Слейд? Тя втренчи поглед в него, но той вече не я гледаше; бе вперил поглед в игривите кръгчета цигарен дим, които се изплъзваха лениво от устата му и бавно се отдалечаваха в пространството.
Реджина се опита да си втълпи, че греши, че Едуард нито за миг не се е усъмнил във факта, че тя е Елизабет Сейнт Клер. Главата й пулсираше от болка. Въпреки натрапчивото главоболие тя се опита да размисли над липсата на означителни етикетчета на куфарите с багажа й. Това би могло и да означава нещо, но не беше и никак необичайно. Някои хора надписваха чантите си, други — не. Аз съм Елизабет, повтаряше си ожесточено тя. — Притеснявам се без всякаква причина. Очевидно роклята е била изпратена отделно — отделно — и се е изгубила по пътя!
— Добре ли си, Елизабет?
Тя се сепна и тайничко се помоли очите й да не изглеждат толкова напрегнати, колкото бяха нервите й.
— Какво ще правя сега?
— Отпусни се — отвърна спокойно Едуард. — Какво искаш да правиш?
Реджина се запита дали в думите му не е заложен двояк смисъл. Беше й невъзможно да разчете насоката на мислите му, да проникне отвъд непроницаемата завеса на привлекателното лице и любезната усмивка.
— Имам нужда от рокля.
Усмивката му стана по-широка и по-ослепителна.
— Не се притеснявай. Днес би трябвало да помогна на Рик и Слейд в поправянето на някои огради, но ми се струва, че ще бъде по-добре да предприемем едно пътуване до Пасо Роблес.
— И?
— Отиваме на лов — отвърна равнодушно Едуард. — На лов за сватбена рокля.
— Но аз ще се омъжвам още тази неделя!
— Сигурен съм, че ще успеем да намерим нещо бяло, ново и съвсем прилично. И след като приложим към усилията си малко материален подтик — в долари, разбира се, — със сигурност в неделя на обяд ще разполагаш с прекрасна булчинска рокля.