Слейд обаче имаше нещо наум. Това бе повече от очевидно. Погледът му беше мрачен и загадъчен. С всяка изминала минута Реджина ставаше все по-нервна. Притесняваше се, че по някаква причина бъдещият й съпруг е получил основания да се усъмни в нейната самоличност. Боеше се, че след вечеря той ще се опита да остане насаме с нея и да й поиска обяснение. Трябваше да направи всичко възможно да не остава насаме с него — нито тази вечер, нито утре, нито когато и да било до Деня на сватбата им. На всяка цена.
Щом поднесоха десерта, Реджина се извини и припряно стана от масата. За нейна изненада Слейд я последва, а крачките му бързо се ускориха след нея.
— Закъде си се разбързала? — попита я той, когато двамата се озоваха на двора. Нощният въздух бе хладен и свеж, бризът — мек като любовен шепот. Мъглата вече спускаше лепкавите си пръсти върху телата им.
— Просто… Много съм изморена. Беше дълъг ден.
— Предполагам. Къде беше?
Сърцето й замря. Боеше се да му каже, че са ходили до Пасо Роблес. Не искаше да отговаря на никакви въпроси относно изминалия ден. Не искаше да го лъже, но и не можеше да му каже истината. Защото, ако в съзнанието на Слейд все още не бяха изникнали никакви съмнения, със сигурност щяха да се появят, когато узнае за липсващата й сватбена рокля. Тя се насили да се усмихне и спря пред входната врата.
— Имах нужда от някои неща… тоалетни принадлежности.
Слейд скръсти небрежно ръце и се облегна на кирпичената стена. Позата му беше твърде нехайна в контраст с опасния пламък в очите му.
— Добре ли прекарахте двамата с Едуард?
— Е… — Реджина се усмихна по-широко, отколкото беше редно. — В града беше горещо и прашно. Но обядът в хотела си заслужаваше усилието.
Слейд видимо стисна зъби.
— Разбирам. Вероятно те е завел и на баня?
Реджина се поколеба. Не искаше да го лъже.
— Не.
— Трябваше по-рано да се сетиш, нали?
Реджина премигна объркано, ужас скова душата й.
— Какво е това толкова важно нещо, че точно днес беше наложително да изминеш целия път до града?
— Незначителни неща. Нали знаеш — сапун за косата ми, малко пудра. Такива неща.
— Тези неща можеха да почакат малко.
Реджина се вцепени. Слейд бе разкрил лъжата й. Нямаше сили да му отговори.
— Не е ли така? — запита я настоятелно той.
— Не разбираш ли, че съм изморена? — извика отчаяно тя.
Слейд изглеждаше по-мрачен от всякога.
— Той те нахрани и напои с най-пивкото вино в онзи прекрасен ресторант до хотела? Отправи ти ослепителната си усмивка? Ти усмихваше ли му се в отговор? Двамата сте прекарали деня в главозамайващ флирт? Той омая ли те със сладки приказки? Целуна ли те?
Реджина примигваше поразена.
— Е? — Слейд вече не се облягаше на стената. — Убеди ли те да промениш решението си?
— Какво?
— Вероятно вече си решила, че предпочиташ да се омъжиш за него. Сигурно изпитваш неудържим копнеж по очарователния ми брат — така ли е, Елизабет?
— Не!
Слейд я пронизваше с блестящите си очи.
— Да не би да ревнуваш? — Реджина бе изумена. Бе се изплашила, че Слейд преследва истината, че се е усъмнил в нея, както и тя самата се съмняваше. Но той просто я ревнуваше от Едуард!
Той не й отговори.
Сърцето й препускаше с шеметна скорост. Слейд я ревнуваше, задето бе прекарала деня с брат му! Почувства се приятно изненадана и развълнувана. Без значение какво говореше или вършеше, Слейд не беше безразличен към нея, защото в противен случай нямаше да я ревнува. Но не искаше той да ревнува. Не искаше да вижда непоносимата болка в тъмните му очи.
— Имах нужда от някои неща. Това е всичко. Наистина, Слейд. — Тя докосна колебливо голото му рамо. Пръстите й се натъкнаха на напрегнати мускули и опънати до скъсване сухожилия. — Едуард просто ме придружи.
— Обзалагам се, че е така. — Погледът му се спусна към нейната ръка, твърде бяла и бледа на фона на загорялата му от слънцето кожа и натрапчиво крехка в сравнение с грубата мъжка сила, която бликаше от цялото му същество.
Той вдигна поглед. Очите им се срещнаха.
— Опитваш се да ме излъжеш — каза меко той. — Това не ми харесва. Никак не ми харесва.
— Не! Не е вярно!
— Кажи ми истината! — Преди Реджина да има време да се осъзнае, той сключи здраво ръце около талията й и напълно я обездвижи. — Той целуна ли те? Защото, ако го е направил, може и да го убия! Или ще го убия, или ще постъпя като истински благородник и ще ви оставя да живеете щастливо.