Връхлетяха я нови притеснения — този път за хората от нейното семейство. Досега родителите й трябваше да са пристигнали обратно в Англия — и да са научили за внезапното изчезване на дъщеря си. Вероятно бабите и дядовците й също бяха информирани. Вероятно всички бяха изпаднали в състояние на паника, както през 1887-а, когато бе отвлечена сестра й Луси. Тогава семейството й организира масирано издирване. Трябваше незабавно да информира близките си роднини за своето местонахождение. Родителите й със сигурност бяха хванали първия възможен кораб обратно към Америка и в момента вероятно прекосяваха океана. Реджина не искаше да си представя колко трябва да са изплашени. Щеше да уведоми родителите си къде е още в първия миг, след като стъпят на американска земя, но дотогава те щяха ненужно да страдат заради нейното изчезване.
Реджина преглътна. Трябваше да каже също на Слейд и неговото семейство, че не е Елизабет Сейнт Клер.
Тази мисъл я порази. Разстроена, тя покри лицето си с ръце, а цялото радостно оживление в миг се изпари от главата й. Не беше Елизабет Сейнт Клер, дъщерята на Джордж Сейнт Клер, момичето, което Рик обичаше като своя собствена дъщеря. Той вероятно щеше да остане поразен, след като узнае, че я е объркал с дъщерята на своя приятел, която не беше виждал от цели пет години. Но в момента не я притесняваше реакцията на Рик. Призракът на Джеймс вече не стоеше между двама им със Слейд, но тази мисъл никак не я радваше. Сега истината стоеше между тях.
Ударът беше съкрушителен. Никога нямаше да се омъжи за Слейд. Сватбата щеше да бъде отменена. Защото несъмнено сега щяха да потърсят истинската Елизабет. Вероятно в този момент тя вече пътуваше към Мирамар. А след като Джеймс беше мъртъв, щяха да я убедят да се омъжи за Слейд. Никоя жена не можеше да остане безразлична към Слейд, а тя бе очаквала цели пет години да се омъжи в семейство Деланза.
Стомахът я присви болезнено. Дланите й бяха студени и лепкави. Трябваше да съобщи на всички, че в действителност е Реджина Шелтън, и да поеме по своя път. Трябваше да предаде Слейд в ръцете на истинската Елизабет Сейнт Клер.
Реджина стисна ръцете си в юмруци. Не искаше Слейд да се ожени за истинската Елизабет. Не искаше той да се свързва с която и да е друга жена. Не можеше да понесе мисълта, че той ще принадлежи на друга. Искаше завинаги да бъде негова съпруга.
За миг Реджина се опита да си представи какво ще се случи, ако уведоми семейство Деланза, че в действителност е Реджина Шелтън. Тя също беше богата наследница. Дали все пак не би могла да ги убеди тя да се омъжи за Слейд, вместо Елизабет?
Нямаше представа. Рик й бе дал ясно да разбере какво изпитва към Джордж и неговата дъщеря. Реджина се боеше. Ако поемеше този риск и загубеше, щеше да изгуби и Слейд, да го предаде в ръцете на друга жена. А какво щеше да стане, ако баща й я помолеше да изчака, за да може и той да даде одобрението си за този брак? Ами ако не харесаше Слейд?
Рискът беше твърде сериозен. Не можеше да остави Слейд на друга. Просто не можеше.
Лицето и се обля в гъста руменина. Това, което й се искаше да направи, беше греховно, непростимо и скандално. Нима наистина щеше да се осмели? Щеше ли да се осмели да скрие истината от всички наоколо? Щеше ли да намери сили у себе си, за да продължи тази горчива измама? Дали би могла да продължи да се преструва на Елизабет Сейнт Клер? И да се омъжи за Слейд в неделя, както бе планирано?
Пребледняла. Реджина притисна устни с ръка. О, Господи! Как само искаше да се омъжи за Слейд! Обичаше този мъж! Не можеше да го остави на друга жена, просто не можеше!
Трябваше да запази в тайна истинската си самоличност. Налагаше се да излъже. Сега, когато наистина познаваше себе си, Реджина можеше със сигурност да заяви, че не е лъжкиня. Никога в живота си не беше произнасяла лъжа. Винаги се бе проявявала като покорна и послушна дъщеря, макар да бе объркала чувствата си към лорд Хортензи с истинска любов. Разбира се, от сегашната си позиция можеше лесно да прецени, че никога преди не е била истински влюбена. Трябваше да изпитва огромна благодарност към възрастния си баща, че беше отблъснат предложението на Хортензи. Тогава тя се бе съобразила с неговото решение. Винаги се бе държала като истински благоприлична дама. Но откакто бе пристигнала в Мирамар, в поведението и в мислите й бе останало твърде малко благоприличие. А сега възнамеряваше да извърши нещо недопустимо, нещо, което никоя истинска дама не би си помислила да направи. Щеше да пренебрегне неписаните норми за поведение, които трябваше да бъдат основен жизнен принцип на всяка изискана млада жена.