Той също не спеше.
Беше й нужен само миг, за да вземе решение, над което дори не се осмеляваше да размисли. Реджина се плъзна през процепа на вратата. Един поглед наоколо й подсказа, че цялата къща е потънала в нощна тъмнина. Когато подмина шадравана, забави крачка.
И двете врати към стаята му бяха широко отворени, но мрежата беше спусната зад тях. Сърцето й биеше оглушително. Гърдите й натежаха от вълнение. Нощта беше хладна и свежа, но дори под ефирната материя на нощницата тялото й се обля в пот. Онова, което смяташе да извърши, беше нещо изключително дръзко, немислимо агресивно. Повечето млади дами с удоволствие биха приели липсата на внимание от страна на своите съпрузи. Реджина се поколеба. Никога преди не беше действала толкова импулсивно, тъй решително. И все пак не можеше да се спре, не се осмеляваше дори да се замисли. С една решителна крачка тя пристъпи в светлата пътека, осветена от лампите на неговата стая, и надникна предпазливо през мрежата на вратата.
Когато обаче понечи да почука, ръката й замръзна във въздуха. Сърцето й се преобърна. Слейд седеше на леглото си, облечен само в чифт оскъдни летни слипове. На масичката до леглото му стоеше чаша бренди и нощна лампа. Съпругът й обаче не четеше, не пушеше и не правеше нищо конкретно. Просто си седеше на леглото, буден и сам.
Реджина потръпна. Според нейните представи мъжът насреща й беше напълно гол. Не биваше да гледа, но вече нямаше сили да откъсне поглед от него, нито да спре бесните удари на сърцето си. Дишането й се накъса. Въпреки хладния морски бриз по кожата му блестяха кръгли капчици пот. И макар позата му да беше нехайна и отпусната, тялото му изглеждаше напрегнато. Мускулите на ръцете и гладкия му корем се свиваха при всяко бегло движение. Краката му бяха дълги и гъвкави.
Соленият бриз близна ръбчето на копринената й нощница, погали голите й нозе, бедрата й, гърдите и. Зърната й бяха болезнено твърди. Смутена, Реджина обгърна бюста си с ръце. За нищо на света нямаше да се върне в своята стая и да седне на леглото будна и сама.
Тя преглътна. Въпреки твърдата решимост сега цялото й същество бе завладяно от хлапашко малодушие. Тя вдигна колебливо ръка, за да почука на вратата.
— Колко време смяташ да стоиш така? — долетя отчетливо гласът на Слейд.
Реджина подскочи от изненада. До момента дори не беше предполагала, че е възможно присъствието й да бъде забелязано. Кръвта се отдръпна от лицето й. Почувства се като хлапак, уловен да върши нечувани пакости.
Слейд се изправи и впери нетрепващ поглед в нея. Стойката на тялото му беше решителна, а очите му излъчваха опасен блясък. Приличаше на човек, готов за люта битка.
Прииска й се да избяга. Но не можеше.
— С-Слейд.
— Какво си мислиш че правиш?
— Аз… — Гласът й изневеряваше. — Н-не мога да з-заспя.
Той направи крачка към нея и се закова на място. Остана там, в средата на стаята, окъпан от ярката лунна светлина. Прозрачната мрежа разделяше пространството помежду им. Погледът му обходи бавно фигурата и от главата до петите. Веждите му се свъсиха гневно.
— Едва ли ще заспиш, ако стоиш права пред стаята ми.
Реджина остана изумена. Беше стигнала толкова далече, а Слейд отказваше дори да я покани в стаята си. В съзнанието й неканен изплува споменът за официалната вечеря след сватбеното тържество. През цялото време той бе седял до нея почти без да говори. Не беше груб, а напрегнат и затворен в себе си. И кой знае защо, не беше докоснал нито шампанското, нито виното, което му беше сервирано. Тогава Реджина беше твърде погълната от собствените си мисли, за да се опита да проумее причините за поведението му. А сега дори не се осмеляваше да гадае.
— И какво, по дяволите, правиш пред вратата на моята стая?
— Аз… — В момента беше неспособна да изтъкне каквато и да било разумна причина. Лицето й пламна отново. Той я гледаше решително и нито за миг не измести погледа си от лицето й. Изражението му беше мрачно.
Опитът й да пророни и дума се оказа обречен на провал. Погледът й неизменно се плъзгаше по голото му, влажно от пот, тяло, по гладкия му твърд корем. Никога преди не беше виждала мъж по бельо. Но това не беше просто някой мъж — беше нейният съпруг, човекът, когото обичаше. Шортите му привличаха вниманието й, както магнитът привлича метал. Ленената материя беше тъмна и непроницаема за нейния поглед.
— Връщай се в стаята си — нареди й Слейд.
— Д-днес е нашата първа брачна нощ.